Станимир е машинист от 18 години. Неведнъж е срещал смъртта на релсите, управлявайки влака, с мисълта, че не може да спре. Още помни първият легнал на релсите пред него, разказва за това по Нова телевизия.

„Беше от лявата страна по посока на движението, излезе от храстите, застана по средата на линията, вдигна ръце към небето, помоли се на всички богове, обърна се и... чакаше да го ударим. Беше неизбежно. Чувстваш само безпомощност, не можеш да завиеш като колата наляво или надясно, ти си само направо, натиснал си спирачките, взел си всички мерки и виждаш, че ударът на човека е неизбежен”, споделя Станимир.

Да погледнеш смъртта с очи, но дори и да ги затвориш, усещаш удара, така Станимир описва чувството да „убиеш”.

Няколко години по-късно кошмарът се повтаря. Този път жена ляга на релсите.

„Тогава установих, че човешкият живот е нищо”, споделя машинистът.