Техеран не направи никакви отстъпки след пет седмици война

Режимът в Техеран не направи съществени отстъпки по ключовите си програми след петседмичния военен конфликт със Съединените щати. Въпреки масирания натиск и обявеното от американския президент Доналд Тръмп двуседмично примирие, Иран категорично отказва да преустанови ядрената и балистичната си програма. Това заяви международният анализатор Мартин Табаков в ефира на предаването "Здравей, България" по NOVA, обобщавайки геополитическата ситуация след временното спиране на огъня. Според него кризата разкри и сериозни пукнатини в отношенията между съюзниците в НАТО.

Максималистките 10 точки на Техеран

Табаков обърна специално внимание на плана от 10 точки, предложен от иранската страна за изход от войната. По думите му първоначалният документ съдържа изключително твърди условия, като впоследствие Техеран се върна именно към тази максималистка позиция, въпреки опитите за по-умерени редакции. Анализаторът изтъкна като парадокс факта, че точно този безкомпромисен вариант се прие от американската администрация като основа за преговорите, довели до временното примирие.

"Най-интересното е, че в тях Иран не предполага да направи каквито и да е компромиси със своята балистична или ядрена програма", посочи Мартин Табаков. Според него обогатяването на уран до 60% остава твърдо заложено в позициите на близкоизточната държава. Също така Техеран не отстъпва от стратегическата си амбиция да упражнява контрол върху Ормузкия проток – ключова артерия за световните енергийни доставки, чието отваряне Доналд Тръмп постави като изрично условие за спирането на американските бомбардировки.

Провал на плана за смяна на режима

Първоначалната цел на Вашингтон в началото на конфликта надхвърляше постигането на обикновено спиране на огъня. "Желанието на Съединените американски щати беше да се предизвика, ако не промяна на режима, което беше оригиналната цел, то промяна на поведението на този режим", коментира анализаторът.

В хода на петседмичните военни действия обаче стана ясно, че с използваните военно-технически средства този резултат е непостижим. Табаков отбеляза, че ситуацията предизвиква сериозни критики и към израелския премиер Бенямин Нетаняху вътре в самия Израел. "Самите израелци понесоха редица лишения. И накрая какво се оказва – че Иран съхранява и балистичната си програма, и ядрената си програма", подчерта той.

Петролът като спасителен пояс

Експертът категорично отхвърли спекулациите, че същинската цел на военната криза е оказване на икономически натиск върху азиатските пазари и по-специално върху Китай. По думите му фокусът остана изцяло върху опит за коренна промяна в самия Иран.

Вместо икономически колапс обаче, кризата донесе финансови дивиденти на Техеран. Данните показват, че по време на целия конфликт страната продължи експорта на енергийни ресурси. "Иран в рамките на конфликта е продължил да изнася петрол. Нещо повече – на базата на това, че цената на този петрол се дигна, режимът в Техеран е получил повече финансови средства", заключи Мартин Табаков.