Време за вечеря е. И сигурно в този момент — докато ние с вас слагаме масите и забъркваме първите питиета, или пък петъчно се колебаем дали да поръчаме суши или бургери — едни премазани от валяка на житейската мъка хора готвят онзи боб, който са им донесли заедно с инструкциите как да гласуват

 И после, за десерт, ще дадат на децата си по един портокал и по един банан. Или не, по-скоро днес ще им дадат само портокала, а банана ще остане за утре. Защото и утре трябва да има нещо хубаво за децата. Плодовете на партията.

Тези хора живеят в тъмната страна на нашата страна. И ние нямаме никакво право да им се сърдим, че са посегнали към боба и ориза, или пък че ще гласуват за тези, нахранили ги с въглехидратите на подчинението. В тъмната страна на нашата страна е тъй непрогледно, че на хората, обитаващи окото на мрака, им става все по-безразлично за бъдещето. Бъдещето не е нищо повече от банан, оставен за утре.

Наша грижа е да измъкнем тези хора. Ние, които поръчваме суши и бъркаме коктейли, трябва да им протегнем ръка. И най-добре можем да го направим като пуснем гласа си.

Колкото повече хора гласуваме, толкова по-светло ще става там.

Няма да кача снимката с храните, подарени от партията. Няма да назова и партията. Да казваш на хората как да гласуват, давайки им ориз и боб, това е толкова срамно.

Мартин Димитров