Икономисти предупреждават за риск от тежка рецесия

Лидерката на френската крайна десница Марин Льо Пен се готви за открит конфликт с Брюксел чрез драстично орязване на френската вноска в европейския бюджет и връщане на ключови правомощия от Европейската комисия към националните правителства, ако спечели президентските избори през април 2027 година. Това заяви самата тя в интервю за британското издание „Файненшъл таймс“, проведено в кабинета ѝ в Париж часове преди днешното ѝ посещение в европейската столица. Според нейния петгодишен финансов план Париж ще задържи 11 милиарда евро от вноската си в общия бюджет още през 2027 година, а през следващите години сумата ще нарасне с още десетки милиарди евро — ход, който засяга пряко финансирането на всички държави членки на съюза.

В разговора си с журналистите на изданието фаворитката в социологическите проучвания за вота догодина постави под съмнение и оставането на Урсула фон дер Лайен начело на Европейската комисия до края на мандата ѝ през 2029 година. По думите на френския политик ръководителката на евроинституцията „вече не се ползва с доверието на много правителства в ЕС“.

План за 140 милиарда евро и удар по бюджета на съюза

Петгодишната икономическа програма на Марин Льо Пен, представена миналата седмица, предвижда мащабни мерки на обща стойност 140 милиарда евро за овладяване на тежкия бюджетен дефицит на Франция. Целта на плана е дефицитът да бъде сведен под прага от 3 процента от брутния вътрешен продукт до 2030 година на фона на държавен дълг, който вече достига 119 процента от БВП и принуждава инвеститорите в облигации да вдигат цената на заемното финансиране за страната.

Програмата включва сериозно съкращаване на публичните разходи, намаляване на данъците за потребителите и бизнеса, широкомащабна дерегулация и специални мерки за защита на пенсионерите. Ключов елемент от тези сметки обаче е спестяването на средства за сметка на Европейския съюз, което неминуемо ще предизвика остър сблъсък с Брюксел и с останалите европейски столици начело с Берлин. Според действащите договори на общността нито една държава не може едностранно да намали националната си вноска, тъй като подобна стъпка изисква единодушното съгласие на останалите 26 страни членки.

Въпреки правните пречки 58-годишната кандидатка за президент заминава тази сряда за Брюксел, за да предупреди европейските институции срещу опитите за бързо договаряне на следващия седемгодишен бюджет на съюза преди президентския вот във Франция. Тя определи тези действия на Брюксел като „дълбоко неприемлив“ опит за сключване на сделка на тъмно.

„Всъщност смятам, че това разкрива презрението на Комисията към демократичните процеси в Европа“, коментира Марин Льо Пен пред „Файненшъл таймс“. Тя призна, че намаляването на френските плащания към общата каса няма да бъде лесна задача. „Знаем, че ще има тежък дебат, дори премерване на силите. Но имаме волята и убеждението, че ще успеем да го направим“, допълни тя.

Призив за намеса на ЕЦБ и съюз с националистите в Европа

Макар преди близо десетилетие да се отказа от идеята за излизане на Франция от Европейския съюз и еврозоната, лидерката на „Национален сбор“ запазва твърдия си евроскептичен курс. Тя настоява властта да се върне обратно при националните правителства и да се пресекат опитите на Европейската комисия да „присвоява правомощия“ в сфери като отбраната и дипломацията.

Льо Пен вижда в своята потенциална победа през пролетта на 2027 година, комбинирана с очаквани изборни успехи на националистическите формации в Италия, Испания и Полша, началото на радикална трансформация на съюза отвътре.

„Трябва да вземете предвид, че през 2027 година предстои нещо изключително“, посочи тя в интервюто си по повод предстоящата серия от парламентарни и президентски вотове на континента през следващите 12 месеца.

По отношение на финансовата стабилност кандидатката за Елисейския дворец призна, че най-голямото външно ограничение пред нейното управление би бил „гигантският, огромен дълг, който може да стане неконтролируем“. Въпреки това тя отхвърли опасенията, че конфронтацията с Брюксел ще разтревожи допълнително финансовите пазари, като подчерта, че членството в еврозоната трябва да носи реална полза на Франция.

Вместо ограничения Льо Пен поиска Европейската централна банка (ЕЦБ) да започне мащабно финансиране на държавни заеми за стратегически приоритети като отбраната и енергийния преход. По думите ѝ финансовата институция във Франкфурт не е „вкаменен динозавър“, а европейските договори, които изрично забраняват подобно парично финансиране, са „донякъде податливи на промяна“.

„Политиката всъщност е въпрос на убеждения, които се сблъскват с ограничения. Нямам намерение да се отказвам от убежденията си“, заяви френският политик.

Четвърти опит за президентския пост под ударите на икономистите

Настоящата кампания е четвъртият опит на Марин Льо Пен да спечели президентския пост във Франция. Участието ѝ във вота стана възможно, след като през юли 2026 година Апелативният съд в Париж намали срока на наложената ѝ през 2025 година забрана да заема публични длъжности по делото за отклоняване на средства от Европейския парламент. Сега тя влиза в надпреварата с отчетлива преднина в анкетите на фона на дълбоко разделение сред традиционните политически партии и обществени нагласи за скъсване със статуквото.

Икономическите ѝ заявки обаче срещат сериозен отпор от страна на бизнеса и финансовите анализатори. Според редица експерти петгодишният план за свиване на дефицита е нереалистичен и се опира на твърде оптимистични допускания. Бизнес средите във Франция продължават да гледат с недоверие на програмата на „Национален сбор“, която традиционно залага на силна държавна намеса и високи социални разходи.

Анализатори от финансовата група ING изчисляват, че толкова рязко орязване на публичните разходи в рамките на кратък период може да забави икономическия растеж на Франция с „няколко процентни пункта от БВП“.

Марин Льо Пен отхвърли категорично прогнозите за рецесия и обвини критиците си за настоящото тежко състояние на френската хазна.

„Ще предприемем огромни съкращения на държавните разходи и едновременно с това ще дадем тласък на икономиката“, увери тя в разговора си с британското издание. Според нея експертите носят пряка вина за „икономическите политики, прилагани във Франция през последните 30 години“.

„Особено във Франция има много икономисти, които съветваха хората, довели ни до катастрофа“, завърши лидерката на френската десница.