Китай отговори с мита до 200%, поставяйки малките икономики между чука и наковалнята

Глобалната търговия преживява поредно сътресение, след като САЩ наложиха 10% универсално мито върху вноса от почти всички страни, включително дългогодишни съюзници като Сингапур и Австралия. Решението, обявено от президента Доналд Тръмп през април тази година, шокира международната общност и постави в неловко положение страни, които традиционно се считат за близки партньори на Вашингтон.

Парадоксалното в случая е, че както Австралия, така и Сингапур отчитат значителни търговски дефицити със САЩ – съответно 18 и 13 милиарда долара, което противоречи на логиката за налагане на защитни мита. Двете държави имат действащи споразумения за свободна търговия с Америка, които сега на практика губят своята стойност.

„Тези мита са неподлежащи на преговори и представляват сериозен риск за нашата икономика", заяви премиерът на Сингапур Лорънс Уонг, който вече е принуден да понижи прогнозата за икономически растеж на страната за 2025 година. Сингапурското правителство сформира специална работна група, която да се справи с негативните последици от американските търговски ограничения.

Австралия също предприема спешни мерки, обявявайки пакет от 1 милиард австралийски долара за подкрепа на засегнатите сектори, сред които на първо място е месната индустрия – традиционно силен експортен отрасъл за страната.

Ситуацията става още по-сложна за двете държави на фона на продължаващата търговска война между САЩ и Китай. Пекин вече отговори с контрамерки, налагайки ответни мита от 125% върху американски стоки, а за някои продукти дори до 200%. Това поставя Сингапур и Австралия в изключително неблагоприятна позиция, тъй като Китай е ключов пазар и за двете страни – близо една трета от австралийския износ е насочен именно към китайския пазар.

Стратегии за оцеляване в глобалната търговска буря

В опит да намалят зависимостта си, както от американския, така и от китайския пазар, двете страни активно търсят нови търговски партньори. Австралия води интензивни преговори с Европейския съюз и Индия, докато Сингапур залага на мрежа от регионални и двустранни споразумения.

Въпреки очевидното разочарование от действията на Вашингтон, нито една от двете страни не планира ответни мерки. Вместо това, те залагат на дипломацията и диалога за решаване на възникналите проблеми.

Случаят със Сингапур и Австралия е показателен за новите реалности в международната търговия – дори и най-лоялните съюзници могат да станат жертва на протекционистични политики, когато вътрешнополитическите съображения надделеят над геостратегическите интереси. За малките икономики, силно зависими от международната търговия, единственото спасение изглежда е в диверсификацията и гъвкавостта.