"Моля ви, помогнете, интернет ухажор ще изведе дъщеря ми в чужбина."

Това проплаква притеснена майка по телефона в местната комисия за борба с трафика на хора. Жената живее в град, близо до Пловдив. Момичето вече е пълнолетно. Завършва висшето си образование, а отскоро има и нов приятел, с когото се запознали в мрежата. В началото всичко било нормално. Влюбените излизали, забавлявали се, момичето очевидно било щастливо. Дори отишло да живее в дома на гаджето си.   

В следващите месеци обаче девойката все по-рядко гостувала на родителите си. Не желаела да се върне в семейството, пише Марица. "Майката се притесняваше, че става въпрос за трафик на хора. Че този мъж ще изведе дъщеря й от България", разказа Таня Иванова, секретар на Местната комисия за борба с трафик на хора. Понеже момичето е пълнолетно, не можели насила да я върнат в дома. "Проведохме няколко срещи, разговаряхме. Тя ни увери, че е с мъжа по собствено желание", посочи Иванова.  

Друг сигнал от последните месеци бил за трудова експлоатация. Идвал от няколко пловдивчани, които работят в Белгия. "Оплакаха се, че не си получават обещаните възнаграждения и са принудени да живеят много хора в една квартира. Ние предадохме случая на ГДБОП и Инспекцията по труда, тъй като не се касае за трафик на хора, а по-скоро за некоректен работодател", разказа секретарят на комисията. 

Тя цитира данни на Върховна касационна прокуратура, според които за миналата година 447 души са станали жертва на трафик у нас. 21 от тях са непълнолетни, а 4 - малолетни. Най-често става въпрос за сексуална експлоатация и са засегнати жени с физически или ментални проблеми. 

Затова Иванова съветва дори при най-малкото съмнение да се звъни на националната телефонна линия 0800 20 100, където денонощно анонимно и безплатно могат да бъдат подавани сигнали. Партньорите на инициативата от Фондация А21: България пък съветват да не оставаме безразлични към признаците за робство.  

Жертвите обикновено са придружени от човек, който да ги контролира, и не говорят от свое име, а оставят придружаващият да говори вместо тях. Те са транспортирани до и от работа или живеят и работят на едно и също място. Нямат възможност да запазват спестяванията си: работодателят ги "съхранява" вместо тях. В много случаи имат дълг и работят, за да се отплатят. 

Скоро са пристигнали в държавата и не говорят съответния език или знаят само думи, свързани със секс или труд. Изплашени са да говорят с други хора и институции, защото са стриктно наблюдавани от техните трафиканти. Могат да са страхливи, депресирани и твърде покорни. 

Възможно е да имат синини, драскотини или други следи от физическо насилие и измъчване. Както и признаци за недостиг на храна, вода, сън и медицински грижи. "Ако заподозрете нещо, просто се обадете", апелират от неправителствената организация.