Тези жени нямат сърце. Не бива да работят с деца. Всичките набурсучени, темерутести, питаш нещо ти отговарят сякаш си парцал

Гинка Василева, жител на Русе, сигнализира до "Русенски репортери" за ужасни условия в Детско отделение на УМБАЛ "Канев".

Василева разказва, че миналата седмица е приета в отделението с 6-месечния си син, който е бил диагностициран с заболяване.

"Настаниха ни в стая без отопление", разказва Василева. "Имаше друга майка с бебе и затова трябваше да заема леглото до прозореца. От дограмата духаше студено, чуваше се свистенето на вятъра, частичните щори потреперваха от ветрилника, как да легна там с детето си."

Василева разказва, че е изместила леглото си на другата стена, но това е предизвикало конфликт с една от санитарките.

"Санитарката беше изключително груба", казва Василева. "Връхлетя сутринта, ни добро утро, ни нищо, разкрещя ми се, взе да ме заплашва със старшата, направихме една словесна битка."

Василева разказва и за други проблеми в отделението, включително:

• Липса на топла вода
• Неработеща микровълнова печка
• Блъскащи се врати, които плашат децата
• Хлебарки в стаите
• Каране на родителите да събират боклука си в тоалетната
• Небрежност от страна на медицинските сестри

Василева е особено разгневена от отношението на медицинските сестри към нея и другите родители.

"Тези жени нямат сърце", казва тя. "Не бива да работят с деца. Всичките набурсучени, темерутести, питаш нещо ти отговарят сякаш си парцал."

Василева благодари единствено на сестра Кирилова, която е била единствената, която е била любезна и емоционално подкрепяла родителите и децата.

"Разочарована съм в какъв свят живеем", казва Василева.

Публикуваме текста на Гинка Василева без редакторска намеса:

Искам да разкажа за престоя си в УМБАЛ "Канев" - Русе, Детско отделение. Дълго се чудех дали да направя този пост, защото изпитвам срам...не от друго, а защото съм здравен работник.

Случи се и на мен, миналата седмица ни приеха с 6 месечния ми син. Д-р Османова го прегледа, каза че не са ок нещата и ще лежим за 6 дена. Настаниха ни в стая без отопление, имаше друга майка с бебе и затова трябваше да заема леглото до прозореца. От дограмата духаше студено, чуваше се свистенето на вятъра, частичните щори потреперваха от ветрилника, как да легна там с детето си.

Изместих леглото на другата стена, и започнаха проблемите, всяка една санитарка ме пита защо е там, скарах се с една, която беше изключително груба, връхлетя сутринта, ни добро утро, ни нищо, разкрещя ми се, взе да ме заплашва със старшата, направихме една словесна битка. В отделението нямаше топла вода, като питах сестрите къде да му измия дупето на детето, ми дигаха рамене, мен питаха няма ли вода. Донесоха ми Ел. кана и с нея се миехме. В столовата има микровълнова, в която се опитах да стопля пюрето, но капака и се разпадна на 2 части. Врати се блъскат, децата се стряскат, в коридорите студ, прозорците им отворени. Всеки ден попара за закуска със солено "сирене", друга майка всеки ден се молеше за малко захар, че детето и не я яде, толкова солено. По стените в стаята се разхождаха най-грациозно 2 хлебарки, едната слезна на шкафчето, където стоеше храната.

Караха ни да събираме целия боклук в кошче в тоалетната (памперси, храна), сядаш да си вършиш работата и храната в коша до теб, гнусно е. Всеки път питах сестрите кой от двата антибиотика слагат на бебето ми, защото понякога стават грешки. Та питах една от сестрите нощна смяна, кой от двата е, тя: Че ти не знаеш ли, колко дена си тука вече. С такова пренебрежение с надменност. Тази същата сестра, пратила майката в съседната стая с бебе на 1 месец, да си купила термометър, бебето й с температура Нейната стая имаше климатик, но са и били взели дистанционното, майка с бебе на 1 месец мишле стоя на студено. Като я попитах тази сестра, няма ли сърце не я ли е срам, да прати майката до аптеката, ми отговори че имала само 1 термометър, как е възможно, възмутена съм. Тези жени нямат сърце, не бива да работят с деца. Всичките набурсучени, темерутести, питаш нещо ти отговарят сякаш си парцал, ми дай една усмивка на тези деца, отговори на майката като те пита нещо, тя е МАЙКА.

Благодаря единствено на сестра Кирилова, макар зад очилата и усещах топлия и поглед, комплименти за Вас.

Разочарована съм, в какъв свят живеем!