Има нещо сбъркано. Хората у нас трудно успяват да свържат двата края на тоя стандарт, смята още икономистът

Няма държава, страна членка на Европейския съюз, която като е влязла в еврозоната, да е влязла с по-малка минимална заплата от 500 евро. И това много лесно може да се провери. Това каза в аудиокаста в ефира на "Фокус“ "Това е България“ Любослав Костов – главен икономист на КНСБ и директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучение към федерацията.

"Да не говорим, че в момента всички страни на Балканския полуостров, независимо дали са в Европейския съюз, или не, имат по-високи минимални заплати от българската. И в Северна Македония, и в Албания, и в Косово, и в Черна гора, и в Сърбия – където и да погледнете, те имат по-висока от нашата минимална заплата. Така че – да, аз съм съгласен, че разговорът за производителността на труда е важен, но няма как, когато разликата в нашата производителност и средноевропейската производителност, например, е два пъти, а пък разликата в заплащането е четири до пет пъти, няма как това да се обясни с разликата в цените. Просто явно е друго обяснението. Явно у нас конкуренцията не е толкова висока, колкото там. Явно у нас има концентрация на брутен вътрешен продукт в четири-пет по големина градове. В останалите места просто няма реална пазарна икономика, има четири-пет по-големи работодателя, които формират цената на труда такава, каквато те решат, а не такава каквато, пазарът я налага", каза Костов.

Според него, не е нормално, когато човек запали колата и измине 100 км по магистралата от Благоевград до София, за същия труд за същото време да получи двойно по-висока заплата, или над двойната, защото в момента в Благоевград е 1100-1200 лева средната заплата, а в София отива към 2600 лева. Само за 100 км разлика.

"Така че явно има нещо сбъркано и то е сбъркано не в мотивацията на работещите да полагат труд, а в организацията на труда и в неговото справедливо възмездяване", добави Любослав Костов.

Хората у нас трудно успяват да завържат двата края на тоя стандарт, смята още Костов. Доближаваме се към т.нар. "издръжка на живота“, която се мери всяко тримесечие. Минималната заплата трябва да бъде равна на заплатата за издръжка, за да може, когато най-ниско квалифицираните кадри, които получават най-ниска заплата, минималната, тя да им бъде достатъчна да си посрещат сметките и основните нужди като консумация.

"Иначе всичко останало е работещи бедни. Няма как в страна членка на Европейския съюз да говорим за работещи бедни. Ако отидете на запад и го кажете това на някой французин – че в България работещите бедни са 15%, например, той ще ви пита какво е това, как така. Това е оксиморон – хем работиш, хем си беден. Те на Запад не знаят какво е това нещо. И затова трябва просто минималната заплата да стигне такова ниво, което да съответства на заплатата за издръжка. Нашата заплата за издръжка е около 1420 лева в момента. Така че – да, минималната расте, но има още какво да се прави, за да я догони. Аз се надявам до три, четири, пет години максимум, лека-полека, с плавни темпове да изравним двете величини", добави Любослав Костов.