Воеводите подкрепят „Прогресивна България“ за вота през април

Бившият вицепремиер и министър на отбраната Красимир Каракачанов обяви официалната подкрепа на ВМРО за новата политическа формация на бившия държавен глава Румен Радев – „Прогресивна България“. В телевизионно интервю той подчерта острата нужда от лидер с характер предвид тежката геополитическа криза, белязана от избухналата в края на февруари пълномащабна война в Близкия изток.

Краят на политическите компромиси

"Не можем да подкрепим правителствата на „сглобките“, които се подмазваха на партньорите ни", категоричен бе Красимир Каракачанов пред NOVA. Той подчерта, че Румен Радев, който напусна президентския пост през януари тази година, за да оглави „Прогресивна България“, притежава необходимата предвидимост и воля за отстояване на националния интерес.

ВМРО няма да има свои представители в листите за предсрочния парламентарен вот на 19 април, но ще подкрепи безусловно формацията. Според Каракачанов новият политически проект ще спечели най-голямо доверие и ще има решаваща роля в следващата изпълнителна власт.

Ядрена заплаха или сухопътна офанзива

Анализирайки безпрецедентната ескалация в Близкия изток след ударите на САЩ и Израел срещу Иран миналия месец, лидерът на ВМРО обрисува мрачна картина за бъдещето на региона. Глобалната икономика вече понася тежки удари от затварянето на Ормузкия проток, а военните варианти стават все по-ограничени.

"Конфликтът в Близкия изток в настоящата си фаза има само два изхода – сухопътна операция, която смятам, че ще се проведе за отпушване на Ормузкия проток, или употреба на ядрено оръжие", предупреди Каракачанов.

Според него евентуална сухопътна офанзива от страна на Вашингтон би била изключително трудно начинание. САЩ разполагат с около 50 000 военнослужещи в региона, но малка част от тях са реални пехотни части, докато Иран вече е мобилизирал близо един милион доброволци от 90-милионното си население.

Разпадът на международния ред

Каракачанов отправи остри критики към функционирането на настоящите глобални съюзи, определяйки НАТО като инструмент, обслужващ предимно интересите на една държава.

"След 1991 година САЩ правят каквото си искат, никой не уважава Обществото на народите", коментира той, прогнозирайки неясно бъдеще дори за Европейския съюз след настоящите идеологически и военни сблъсъци. Според бившия военен министър действията на Вашингтон през последните десетилетия са били насочени към сляпо затвърждаване на хегемонията, но балансът на силите вече е драстично променен.