Производителите масово изкореняват насажденията, а цената на маслото падна от 250 на 20 лева за килограм

Преди само няколко години полята на Добруджа се обагряха в лилаво, а България заемаше лидерски позиции в световното производство на лавандулово масло. През 2021 година насажденията с лавандула в страната достигнаха рекордните 90 хиляди декара, а производителите получаваха между 200 и 250 лева за килограм масло. Днес, само няколко сезона по-късно, "лилавата приказка" изглежда приключва. Лавандуловите полета масово се изкореняват, а останалите производители едва оцеляват, информира NOVA.

"Все по-малко лилавее Добруджа", споделя Любомир Любенов, дребен земеделски производител от региона. Причините за срива в сектора са комплексни - драстично намалената изкупна цена на лавандуловото масло, нарастващите производствени разходи, трудоемкият ръчен труд и прекомерното разширяване на насажденията, стимулирано от европейското финансиране за "лавандуленото злато". В момента цената на килограм масло е едва 20 лева – многократно по-ниска от реалната себестойност. "Цената трябва да е поне 60-80 лева, за да има икономически смисъл", пояснява Любенов.

"След бума от преди няколко години започнахме да произвеждаме 2-3 пъти над световното годишно потребление", обяснява Добрин Начев, земеделец и собственик на дестилерия в област Добрич. "Големи количества масло залежават в складовете – това доведе до срив на цените и затруднен пазар", добавя той. Начев обработва 600 декара с лавандула, но едва успява да поддържа рентабилност. Частично спасение намира в диверсификацията – отглежда също копър, салвия, хизоп, а в последните години добави и царевица и слънчоглед. За съжаление, и тези култури страдат от екстремната суша в региона.

Любенов е сред пионерите в лавандуловото производство, стартирали още през 2007 г. по програма "Млад фермер". Според него евросубсидиите първоначално помогнали, но в дългосрочен план довели до пренасищане на пазара. "Бизнесът с лавандулата ще се върне там, откъдето тръгна – ще останат само тези с дестилерии, собствени пазари и затворен цикъл на производство", прогнозира той.

Към момента лавандуловите насаждения в Добричко са спаднали до около 27 хиляди декара – три пъти по-малко спрямо пика преди четири години. Въпреки това, производители като Начев не губят надежда. "Ако не сме оптимисти, няма да работим. Всяка година си казваме – следващата ще е по-добра. И чакаме", споделя земеделецът.

Докато светът все още цени аромата на лавандулата, изглежда българските производители ще трябва да преосмислят стратегията си за устойчиво бъдеще – далеч от краткосрочната печалба и по-близо до реалната стойност на труда, който влагат.