Лидерът на „Непокорна България“ предупреждава за социален мраз

Председателят на партия „Непокорна България“ Корнелия Нинова остро критикува новия държавен бюджет, определяйки го като генератор на задлъжнялост и социално напрежение, по време на телевизионно участие в петък вечер. Според нея управляващите не изпълняват предизборните си обещания за промяна на икономическия модел, а страната се нуждае от спешен и мащабен план за стабилизация.

Липсващата промяна на модела

„В новия бюджет има една икономическа бухалка, дългова спирала и социален мраз“, заяви Нинова в студиото на Euronews Primetime.

По думите ѝ единственият изход от тежката ситуация, в която се намира страната, е приемането на мощен икономически план. Тя припомни на избирателите, че основните очаквания към формацията „Прогресивна България“ по време на предизборната кампания са били свързани именно с категорична промяна на досегашния модел на управление – нещо, което според нея не се случва с предложената финансова рамка.

Европейска практика за заплатите

Освен макроикономическата рамка, основна тема в изказването на Нинова беше и механизмът за определяне на минималното възнаграждение. Тя потвърди категоричната си позиция, че минималната работна заплата трябва да бъде фиксирана на 50% от средната за страната. Тя определи този модел като справедлив за работещите и напълно съответстващ на утвърдената европейска практика.

Лидерът на „Непокорна България“ се обяви твърдо против идеите минималната заплата да се договаря поотделно за различните икономически браншове. Според нея подобен подход е опасен и би създал сериозен административен хаос, както и неравнопоставеност между отделните групи заети лица.

Предвидимост на социалната система

Фрагментирането на доходите по сектори би нанесло удар и върху цялата социална система, предупреждават от партията. Нинова поясни, че редица жизненоважни плащания – като обезщетенията за безработица, средствата за болнични и майчинство – са пряко обвързани с минималния доход.

Затова от формацията настояват за запазване на ясен и фиксиран национален механизъм. Според тях само така може да се гарантира предвидимост както за работодателите и бизнеса, така и за наемните работници, без да се допускат допълнителни социални и административни изкривявания в държавата.