Чувствам се като терминатор, каза суперзвездата на бойните спортове

Той е един от най-успешните ММА бойци в света, суперзвездата на бойните спортове, ирландецът с експлозивен характер и остър език, който се превърна в един от най-значимите и заможни спортисти на своето време. Конър Макгрегър познава успеха и провала и не е роден със златна лъжичка в устата. Той пристигна в България в четвъртък, за да гостува на галавечерта „MAX Fight 56” в зала „Арена София”.

Вижте какво разказа Макгрегър за живота си преди звездната спортна кариера, най-тежката си травма и глада за победа в предаването "На фокус с Лора Крумова" по NOVA.

Добре дошли в България и в нашето предаване!

За мен е чест да бъда тук.

За нас е чест. За първи път ли сте в България?

Да. За първи път съм в България.

Защо сте тук?

Тук съм заради моята марка уиски. Пожънахме огромен успех с него, превърна се в глобален феномен. Сега го презентираме в София и в България като цяло. Много се гордея с това и за мен е изключителна чест. Исках да дойда и да споделя любовта, подкрепата и да заздравя връзките си. За първи път съм тук, хората се държат много мило с мен. Тази вечер ще гледам бойно шоу. Ще видя какви ММА таланти има България. Моят бранд уиски подкрепя събитието.

Тренирате ли с български бойци?

Не. Но ако имате желание – търся хора, с които да тренирам. Ако остана тук по-дълго, ще имам нужда от бойци, с които да тренирам със сигурност.

Каква е разликата като се биете сега, когато сте толкова успешен, в сравнение с началото, когато не сте били звезда и сте нямали пари и възможности?

Аз се стремя към съревнование, то е движещата ми сила. Не се бия за пари или популяност, а за усещането да се съревноваваш със себе си и да подлагаш на изпитание уменията, които си упражнявал в залата, на голяма сцена. Така че няма разлика за мен - дали се бия пред един човек или пред един милион души. Пак се биеш, пак се конкурираш. Усещанията са едни и същи.

Могат ли успехите да развалят човек? Вашият успех разглези ли Ви?

Не. Хората биха го казали, но ето ме тук – работя повече от всякога. Така, че не бих го казал. Но сигурно хората биха се изразили така.

Защо?

Когато се събудиш и имаш всичко - човек, който ти прави готви храната, хубави дрехи, скъпи и хубави неща, може да загубиш стимул. Но аз винаги се стремя към съревнованието. То ме успокоява, то е моето лекарство. Знаете, от няколко години не съм се състезавал поради контузия, от която скоро се възстанових. Много съм щастлив и се чувствам благословен. Благодаря на Господ и на лекарите, които ми помогнаха. Чакам с нетърпение да се върна в състезанията. Гладен съм за победа и много се вълнувам.

Колко пирони имате в левия си крак?

Имам метална пластина, титаниево желязо от коляното до глезена. Така, че кракът ми вече не може да бъде счупен.

Значи сега сте по-добър?

По-силен съм, като Арнолд Шварценегер, чувствам се Терминаторът от „Терминатор 2”.

Вярно ли е, че някога сте работили като водопроводчик?

Да, бях водопроводчик.

Бяхте ли добър в работата си?

Не, но можех да правя страхотен чай! (смее се) Това беше в младите ми години, бях само чирак, който учеше занаята. Но докато учех занаята, също се подготвях да бъда боец. И в един момент поех риск, който се отплати.

Ремонтирали ли сте водопроводи на Ваши фенове?

Аз бях индустриален водопроводчик, работех на големи обекти, като този. Правех водопроводната система в такива сгради, където тръбите са чугунени, големи и тежки. Това е по-тежка работа. Не съм ремонтирал в жилищни сгради.

Колко работни места сте сменили, докато се борехте да станете боеца, който сте сега?

Работил съм няколко неща, бях доставчик на хранителни продукти с баща си преди много години. Доставяхме чипс и сладки в магазини в Ирландия. Обикаляхме с вана, спирахме пред магазините и доставяхме чипс, сладки, шоколад и аз ги редях по етажерките. Но Слава Богу открих бойните спортове и се получи.

Гледах интервю, в което казвате, че сте били треньор по бокс на жени. Вярно ли е?

Да, това е вярно. Точно преди да направя дебюта си в UFC. Вече бях станал световен шампион в две категории в авторитетна организация, но нямаше пари в това. Затова се наложи да започна работа в залата, в която се упражнявах, като треньор по бокс за жени. Тренирах майка ми, сестрите ми и техните приятелки.

Получавах по 5 евро на час за човек и се е случвало понякога да дойде само един човек. Съответно съм имал само 5 евро за цялата седмица. С тези 5 евро отивах в магазина да си купя кутия пилешко филе, пакет броколи и малка опаковка доматен сос и това ми беше храната за цяла седмица.

Тренирали сте майка си?

Да, майка ми, сестрите ми и още няколко дами, които идваха на тренировките. Понякога идваха няколко казваха, че ще дойдат и не се появяха после. Така оставах с по един човек.

Те имаха ли същата спортна ярост, която Вие показвате докато се биете?

Не, аз бях добър треньор. Поддържах ги в добра форма и имах добра система. И всъщност да съм треньор ми позволяваше да стоя повече време в залата, така че трябваше да съм отдаден. Не можех просто да не дойда, защото тези дами ме чакаха. Трябваше да бъда там дори в дните, в които не исках да тренирам, трябваше да отида. Това ми помогна да прекарам повече време в залата, което пък доведе до това да съм по-добър боец.

На колко години бяхте, когато за първи път влязохте в залата и станахте боец?

Тренирал съм бокс и кикбокс още като тийнейджър, но ММА беше много нов спорт. Той не съществуваше в Ирландия и имаше само едно място, на което можеше да се практикува – фитнес залата „Стрейт Плюс”. Там ме посрещна моят треньор, който и до днес работи с мен. Влязох при него в залата, около 16 или 17-годишен и започнах да тренирам ММА. Две или три седмици по-късно влязох в първата си битка. Останалото е история.

Наистина останалото е история. Вашите близки – майка Ви, жена Ви, гледат ли срещите Ви?

Да, майка ми гледа със закрити очи. Може в началото да седне до ринга, но когато започне боят, тя бяга от залата. Трудно е за семейството и близките ми, дори за мен. По-лесно е да се бия вътре, отколкото да гледам някой познат как се бие.

А как гледате Вашите срещи? Имате много успехи, но също сте и побеждаван. Колко трудно е да гледате Ваша загуба?

Победите и загубите са част от играта. Това е приключението ММА. Не става дума толкова за резултатите, а за уроците по пътя. Как гледам мачовете – слагам си очилата, сядам с лист и химикал, и гледам всеки детайл. Записвам си всичко, което не съм забелязал.

А трудно ли Ви е за въприемане?

Не, аз се гордея с бойните си умения. Това изисква доста кураж. Имал съм страхотни успехи кой от кой по-голям и също доста загуби. Това е част от пътя ми и се гордея с него. Но продължавам напред. Историята ми далеч не е приключила.

Успехите или неуспехите са по-добри учители?

Можете да кажете, че научавате повече от загубите, със сигурност. Но също така може да изпитате самодоволство след успехи. Ако спечелиш веднъж, си победител. Не трябва да тренираш, ти си най-добрият. Умът ти може да стане мързелив. Започваш да имаш его, а в бойните изкуства не можеш да имаш его. В залата казваме: Остави егото си пред вратата. Работи и по двата начина. Важно е да запазиш концентрация и да се фокусираш върху уроците независимо от резултата. Така ставаме по-добри.

Обикновено зад всеки велик спортист има един луд родител, който се жертва и амбицира. Вие имате ли такъв?

Майка ми, имам страхотни родители, които са с мен и до днес, Слава Богу. Майка ми и баща ми са добри с мен. Майка ми би направила всичко за мен със сигурност. Когато напуснах работата си като водопроводчик си тръгнах с думите: „Няма да се върна. Това не е за мен.“ Казах, че ще стана професионален боец. Но никой в Ирландия или изобщо в ММА не беше правил стабилна кариера в спорта, винаги трябва да имаш втора или трета работа. Не беше постоянна работа.

Те подкрепиха ли Ви?

Баща ми не толкова. Всички бяха притеснени. Не, че не ме подкрепяха, просто бяха обезпокоени. Не разбираха. Не виждаха това, което аз виждах.

От кого сте наследили темперамента си?

Поравно от майка ми и баща ми. (смее се)

Значи сте едно лудо семейство?

Аз съм добър човек с добро сърце. Но понякога губя самообладание. Това е животът.

Гледах документален филм за Вас по Netflix. Страхотен филм! Какво е да допуснете камера да Ви следва навсякъде? И то не само в успешните моменти, но и в най-тъмните моменти, когато сте сломен?

Трудно е. Вероятно говорите за последния документален филм „McGregor Forever“. За мен е най-трудно да гледам точно него, защото показва както върховете, така и паденията ми. Редом до всичките ми успехи виждате и разбит човек на операционната маса, сам с мислите си. Има много трудни моменти в спорта, но това част от него. Това е моето приключение, в него съм от 16-годишен, от тогава има камери около мен. Вървим по този път с феновете ми, те са с мен от началото. Това не е пропаганда, няма да видите само най-доброто от мен, показвам всичко. Винаги казвам на бойците, както и на себе си: "Ако се покажеш пред света и разкриеш душата си, и се биеш с цялото си сърце, светът ще отговори с любов". Това се случи с мен.

Това ли е най-трудният момент в живота Ви - когато си счупихте крака?

Със сигурност в спортната ми кариера, да. Много труден момент.

Възстановявате ли се?

Не. Не се възстановявам, вече съм възстановен! Но в бойните изкуства има толкова политика зад кулисите и сега чакам с нетърпение да се върна към начина си на живот.

Ще се завърнете ли на ринга?

Време е да ме пуснат да се върна. Надявам се, включиха ми в тестовия списък на антидопинговата агенция. Тестваха ме два пъти за един час. Преди два дни дойдоха на яхтата ми и ми взеха кръв и урина, по три проби. Един час по-късно се върнаха, за да го направят пак. Правят ми много тестове. Правя всичко по силите си да получа нова дата и да започна да се подготвям за битката си. Дано Господ даде и това се случи скоро.

Нека Господ бъде с Вас. Всички фенове ще са там за Вас. Благодаря Ви за това гостуване!

И аз благодаря, за мен значи много. Благодаря.