Цената на хляба ще зависи само от борсовите котировки на пшеницата, не от въвеждането на еврото

Пет дни преди очаквания отговор на Европейската комисия дали България изпълнява критериите за въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г., КЗП и КЗК обединиха усилия срещу възможна спекула с цените. Двете институции обаче поставиха въпроса за липсата на достатъчно ресурс, с който да осъществят ефективен контрол.

Производителите и търговците на хляб не виждат предпоставки за повишаване на цените при въвеждането на еврото. "В момента селският хляб е на 2 лева и ако влезем в еврозоната, ще е в зависимост от курса, но около евро", обясни търговецът Радослав Райков.

Според него всичко зависи от цената на суровините, а потребителите лесно ще могат да проверят дали има спекула, като просто преизчислят цените според фиксирания курс.

Председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова категорично заяви, че въвеждането на еврото няма да повлияе на цената на пшеницата. "Търговията на зърнено-житни и маслодайни култури се извършва на база на борси, които се определят в световен мащаб. В момента цената в България е вързана към евровата цена, която е във Франция или към международната търговия, която се води в щатски долари. Така че не мисля, че това ще коригира цената на пшеницата независимо дали България е вързана към еврото", посочи Жекова.

Тя допълни, че като добив реколтата в световен мащаб е изключително добра и трябва да се случи природен катаклизъм, за да има промяна в цената.

Междувременно КЗК и КЗП проведоха работна среща, на която председателите Росен Карадимов и Мария Филипова обсъдиха мерки за противодействие на спекулативен ръст на цените при приемането на еврото. Планира се въвеждането на механизъм за мониторинг чрез ценови индикатори, който ще продължи да работи и след приемането на еврото.

Ще бъде изграден и механизъм за бърз обмен на пазарни данни, включително чрез териториалните звена на КЗП, който ще позволи своевременна реакция при съмнения за необосновано повишаване на цените. Особено внимание ще се обърне на секторите храни, горива, фармация, финанси, електронна търговия и телекомуникации.