Синдикатът отхвърли обвиненията и защити предложенията си за данъчна реформа

Конфедерацията на независимите синдикати в България публикува официална позиция в отговор на критиките на работодателската организация КРИБ. Синдикатът подчерта, че предложенията му винаги са били публични и аргументирани, а призивите за прекратяване на социалния диалог са на противоположната плоскост и будят тревога за погазване на демократичните практики.

От КНСБ заявиха, че социалният диалог е основен гарант за социалния мир и стабилност, като дава възможност различните интереси да се съчетаят чрез преговори и компромиси. Призивите за прекратяване на диалога са контрапродуктивни и не са в интерес на икономиката и обществото, категорични са от синдиката.

Данъчна политика без механично увеличаване

КНСБ последователно отстоява позицията си за преструктуриране на данъчната тежест, а не за нейното механично увеличаване. Основната цел на предложенията е да се увеличи разполагаемият доход на хората с ниски и средни доходи, тъй като именно тяхното потребление е основният двигател на икономическия растеж, обясниха от конфедерацията.

Паралелно с това синдикатът предлага по-справедливо облагане на парични потоци, които от години остават извън активния икономически оборот. Очакваният ефект е допълнителни 6,2 милиарда лева бюджетни приходи, по-добър баланс между преки и косвени данъци, намаляване на неравенствата и ограничаване на стимулите за укриване на осигуровки, което ще повиши прозрачността в икономиката.

От КНСБ подчертаха, че вместо подобна реформа все по-често се обсъжда повишаване на данъка върху добавената стойност от 20 на 22 процента. Това би натоварило именно работещите хора и крайните потребители, онези които реално поддържат кръгооборота на паричните потоци в икономиката, предупредиха от синдиката.

Не се предлага увеличение на данъците върху труда

КНСБ не предлага увеличение на данъците върху труда, подчерта конфедерацията. Напротив, чрез разширяване на данъчните облекчения за семейства с деца настояват за повече разполагаем доход за работещите домакинства.

В същото време, поради тавана на осигуровките, осигурителната система в България на практика има регресивен характер. Колкото по-висок е доходът, толкова по-нисък е относителният осигурителен дял спрямо този на хората с минимални или средни доходи, обясниха от КНСБ. Това подкопава справедливостта и солидарността на системата.

Затова синдикатът настоява максималният осигурителен доход да нараства с темпа на увеличение на средния осигурителен доход. Това е логичен и необходим механизъм за запазване на устойчивостта на съотношенията в системата.

Държавната администрация не е раздута

В публичния дебат често се правят неточни обобщения относно размера на държавната администрация, посочиха от КНСБ. Важно е ясно да се прави разграничение между обществения сектор и държавната администрация.

Според официалните данни на Националния статистически институт наетите по трудово и служебно правоотношение в България са около 2,3 милиона души. От тях приблизително 500 хиляди души, или 22 процента, работят в обществения сектор. Реалната държавна администрация по Закона за държавния служител обхваща около 98 хиляди души - 56 хиляди в централната и 42 хиляди в общинската и областна администрация. Това означава по един държавен служител на 66 души население, изчисли КНСБ.

Броят на държавните служители не нараства, а намалява - от средно около 110 хиляди през периода 2000-2010 година до около 98 хиляди през 2010-2024 година, или с 12 хиляди по-малко за последните 20 години. Половината от тях работят в общините, където често се сблъскват с недостиг на кадри и обидно ниски заплати, подчерта синдикатът.

Останалите приблизително 402 хиляди души в обществения сектор са лекари, медицински сестри, учители, университетски преподаватели, социални работници, изследователи в Българската академия на науките, библиотекари, културни дейци и други ключови специалисти, от които обществото има реална и постоянна нужда, допълниха от КНСБ.

Подкрепа за бизнеса в кризисни периоди

КНСБ напомни, че винаги е била активен и отговорен социален партньор, включително по отношение на подкрепата за бизнеса в кризисни и преходни периоди. През последните години, особено след 2021 година, цените на електроенергията в Европа и в България нараснаха рязко вследствие на външни фактори - скок в цените на природния газ, ограничени доставки и глобални енергийни шокове.

Още през 2021 година КНСБ подкрепи исканията на бизнеса и заедно постигнаха въвеждането на компенсации за небитовите потребители при цена над 110 лева на мегаватчас. През 2022 и 2023 година подкрепиха продължаването на механизма, включително чрез законодателни промени. По оценки, за периода 2022-2024 година бизнесът е получил над 6 милиарда лева компенсации, които предотвратиха масови фалити в периоди на екстремно високи цени, посочиха от синдиката.

КНСБ активно подкрепя и участва в редица програми за инвестиции и трансформация на икономиката чрез Фонда за справедлив преход на обща стойност над 1,26 милиарда лева. В допълнение, мярката "60/40", предложена от КНСБ в периода на пандемията, бе сред най-успешните инструменти за запазване на заетостта.

Покана за диалог

КНСБ заяви, че ще продължи да изпълнява своята роля - да защитава интересите на работещите чрез открит, аргументиран и конструктивен диалог. В този дух конфедерацията покани КРИБ и всички национално представителни работодателски организации и Конфедерация "Подкрепа" на задълбочен разговор по тези и други ключови теми.

Само чрез отговорен социален диалог и съвместни действия можем да бъдем реално полезни за развитието на икономиката и за устойчивото бъдеще на България, завършиха от КНСБ.