Избирателите са просто статисти в политическия театър - гласуват за един, получават друг

Политическият фокусник на българската сцена Делян Пеевски успя да извади от ръкава си цели 34 общини, без дори да е участвал на местни избори. Формацията "ДПС – Ново начало", ръководена от санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания депутат, се издигна до почетното второ място по брой контролирани общини в България. Един впечатляващ политически фокус, който не се нуждае от гласоподаватели – само от кметове, готови да сменят господаря си.

Социалните мрежи и медиите ежедневно ни възхищават със снимки на поредния кмет, хванал се за ръка с Пеевски, придружени от прессъобщения за "доброволно" присъединяване към "Ново начало за развитие на регионите". Интересното в случая е, че повечето от тези политически хамелеони не променят цвета си – просто решават, че слънцето вече грее от друга посока.

Географска карта на политическата гъвкавост

Голяма част от кметовете, които сега изповядват новата си политическа вяра пред Пеевски, бяха избрани с листата на ДПС през есента на 2023 година. Тогава партията отпразнува 37 кметски победи още на първи тур. Само една година по-късно, след октомврийските парламентарни избори през 2024 г., тези местни управници откриха, че политическият им компас сочи в друга посока.

Процесът на политическа миграция достигна пандемични размери след като "ДПС – Ново начало" великодушно обяви безкористна подкрепа за управляващата коалиция между ГЕРБ-СДС, БСП-Обединена левица и "Има такъв народ". Разбира се, напълно безкористно – кой би се усъмнил?

Географското разпределение на "пеевските" кметове покрива страната като шарена политическа черга, простираща се далеч отвъд традиционните райони със смесено население. Сред тях блестят кметове на общини от областите Благоевград, Бургас, Враца, Кюстендил, Кърджали, Пазарджик, Разград, Силистра, Смолян, Стара Загора, Търговище, Хасково и Шумен.

Виртуози на политическото салто мортале

Особено впечатляващи са случаите на кметове, които нямаха абсолютно никаква връзка с ДПС. Кметът на Бобошево Стефан Тачев например, първоначално издигнат от "Зелено движение", внезапно откри, че всъщност споделя визията на Пеевски за бъдещето на България. Жалко, че избирателите му не бяха информирани за това прозрение преди изборите.

Друг майстор на политическото преобличане е кметът на Гурково Кънчо Папазов. На местните избори той се кандидатира като независим, подкрепен от впечатляваща коалиция от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, БСП, ИТН, "Възраждане" и ВМРО – всички без ДПС. Сега обаче Папазов обяснява политическото си салто с грижата за общината, категорично отричайки слуховете за разследване за ДДС измами. Нима някой би повярвал на такива злостни слухове?

Специално отличие заслужава и кметът на Силистра Александър Сабанов, истински виртуоз в дисциплината "политическа акробатика". В богатата си кариера той успя да бъде общински съветник от ГЕРБ, от местна коалиция с "Новото време", кандидат за кмет с подкрепата на Реформаторския блок, Зелените и ВМРО, депутат от Обединени патриоти, а сега – поддръжник на Пеевски. Впечатляваща гъвкавост, която би накарала и най-опитните гимнастици да позеленеят от завист.

Стратегическо предимство или тактическо блато?

Контролът върху 34 от общо 265 общини в България дава на "ДПС – Ново начало" значително предимство за бъдещи избори. Ако питате кметовете, всичко това е в името на "развитието на общините", а не заради достъпа до обществени поръчки, административен ресурс и бизнес контакти. Местната власт е просто инструмент за служба на гражданите, нали?

Кметът обикновено води след себе си и общинския съвет, и кметовете на по-малки населени места, което разширява влиянието на формацията като масло върху горещ тиган. Изглежда Пеевски е изучавал добре принципа на доминото в политиката.

Демокрация по български – гласуваш за един, получаваш друг

Експертите скучно отбелязват, че това масово политическо преобличане подкопава доверието в демократичния процес, тъй като на практика зачерква волята на избирателите. Но кой се интересува от такива дребни детайли, когато няма законова забрана кмет да смени партийната си принадлежност след избирането му?

Избирателите, тези досадни статисти в политическия театър, нямат механизъм да отзоват кмет преди края на мандата му. Могат само да наблюдават как избраниците им танцуват политическото хоро там, където свирят най-силно.

Това, което виждаме с формацията на Пеевски, е толкова безпрецедентно, че дори циничните български политически наблюдатели са впечатлени от мащаба на операцията. Докато се извършва това пълзящо превземане на местната власт, централните политически фигури се правят, че проверяват съобщенията си на телефона и не забелязват нищо необичайно. В края на краищата, политиката е просто бизнес с други средства, нали?