Климатолог: Средната температура във Варна е скочила с градус и половина
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 0
Вече четвърта година районът на морската столица страда от сериозна суша
През последните 20 години средната температура във Варна се е покачила с 1,5 градуса, а регионът страда от сериозно засушаване вече четвърта поредна година. За това алармира климатологът Иван Иванов от варненския филиал на Националния институт по метрология и хидрология (НИМХ), цитиран от БНР.
Според експерта се отчита траен ръст на средните годишни и месечни температури. Успоредно с това се оформя и тревожна тенденция за валежите, които са с 30% по-малко от годишната норма.
Климатът изостря своя характер
Иванов обясни, че контрастирането на климата – от периоди на тежка суша към интензивни валежи – е основна тема сред учените. "Климатът започва все повече да изостря своя характер", коментира той. Това явление влияе върху нагряването на земната повърхност и разпределението на валежите.
Климатологът посочи, че валежите у нас зависят основно от нерегулярните средиземноморски циклони. "Обикновено годините с малко валежи са с последователност от 2 до 3. Въпреки това вече четвърта година се оформя тенденция, в която валежите са с 30% по малко от годишната сума", допълни той.
Проблем е и високият интензитет на дъждовете, при който повърхностният слой на почвата не успява да поеме и филтрира водата. Липсата на достатъчно язовири по реките и притоците допълнително влошава ситуацията.
Обезсоляването на морска вода е алтернатива
На фона на водната криза в градове като Плевен и Ловеч, Иван Иванов смята, че трябва да се търсят алтернативни начини за водоснабдяване. Една от възможностите е изграждането на изравнителни водоеми за улавяне на повърхностните валежи.
Друга алтернатива, според него, е обезсоляването на морска вода, задвижвано от зелена енергия. "Автоматизирани инсталации ще се използват, когато електричеството в системата е на 0 лева или ниска цена, защото обезсоляването става предимно с енергия. Тази прясна вода ще се добави във водопроводна мрежа или директно към язовир", разясни идеята климатологът.
Той подчерта, че солеността на Черно море е значително по-ниска в сравнение със Световния океан, което позволява адаптирането на по-ефективни и евтини технологии. Използването на енергия от фотоволтаици или ветрогенератори би направило процеса екологично чист, без да се отделя въглероден диоксид в атмосферата.
