Пекин държи веригите за доставки в ръцете си, а Западът търси отговор на новата икономическа принуда

Китай разшири контрола си върху експорта на редкоземни метали, създавайки безпрецедентно влияние върху световната икономика. Новите правила, обявени през октомври, изискват лицензи за всички продукти, съдържащи над 0.1% китайски редкоземни материали – от електромобили до военна техника.

Решението идва на фона на нарастващо напрежение между Пекин и Вашингтон. Президентът Доналд Тръмп нарече действията на Китай "икономически враждебен акт" и заплаши с ответни мерки, включително 100-процентни мита върху китайския внос.

Монополът като оръжие

Китай контролира 61% от световния добив на редкоземни метали и 92% от тяхната преработка. Това му дава безпрецедентна власт над веригите за доставки на продукти, без които съвременният свят не може да функционира – от смартфони до ракети.

"Това е напълно ново начало. Вече няма нищо общо с търговията. Преминахме от търговска война към операция в сивата зона", заяви Джеймс Кинг, наблюдател на Китай в мозъчния тръст Chatham House.

Новите мерки отиват далеч отвъд традиционния търговски контрол. Пекин си присвои правото да диктува на компании от цял свят какво да правят с продукти, съдържащи китайски редкоземни материали. Засегнати са автомобили, слънчеви панели, вятърни турбини и военна техника.

Три оръжия на Си Цзинпин

Китайският президент Си Цзинпин е прекарал цялото си президентство в подготовка за този момент. Първото оръжие в арсенала му е инициативата "Един пояс, един път" – схема за заеми и инвестиции на стойност 1.3 трилиона долара в 150 страни по света.

Програмата превърна Китай в най-големия кредитор на развиващите се страни, надминавайки общия размер на кредитите на Международния валутен фонд и Световната банка. Когато проектите се финансират с дълг, китайските кредитори често изискват ключови активи като обезпечение.

"Ако имате дългове към Китай за милиарди долари, тогава трябва да сте мили с Китай. Не бих го нарекъл принуда. Наричам го влияние, но то може да се превърне в принуда", обясни Кинг.

Второто оръжие е именно монополът върху редкоземните метали. Много от големите производители са държавни или подчинени на държавните указания, което означава, че Пекин може да ги използва като лост за принуда.

Третото оръжие са стратегическите инвестиции. През последните две години Испания получи инвестиции на стойност близо 3 милиарда евро в гигафабрики и предприятия за електромобили. Когато миналата година Европейският съюз подготвяше мита върху китайските електромобили, испанският премиер се противопостави.

Соята като заложник

Китай използва икономическите си оръжия все по-открито. Пекин просто спря да купува американска соя, сорго и говеждо месо. Бойкотът е сериозен удар за американските фермери – Китай купи соя от САЩ на стойност 12.6 милиарда долара миналата година, но от май не е закупил нищо.

На 14 октомври Тръмп заплаши да отвърне с прекратяване на вноса на китайско олио в САЩ. "Смятам, че умишленото неизкупуване на нашата соя и създаването на трудности за соевите ни фермери е икономически враждебен акт", написа той в Truth Social.

Европа под натиск

Новите правила за редкоземните метали бяха обявени на фона на твърдения, че Великобритания е прекратила съдебния процес срещу двама предполагаеми китайски шпиони поради зависимостта си от Пекин за пари. Делото срещу двамата британци се провали, след като правителството не успя да обяви Китай за заплаха за националната сигурност.

Напоследък британските лейбъристи звучат по-умиротворително. "Китай, поради своя нововъзникващ икономически статус, не само не може да бъде игнориран, но и е желателно да се ангажираме с него", посочи наскоро бизнес министърът Питър Кайл по време на посещение в Пекин.

Цената на бездействието

Кинг се чуди кога, или дали изобщо, Лондон и европейските столици ще поемат сериозно изграждането на устойчивост спрямо влиянието на Китай. Той смята, че най-новите рестрикции на Пекин биха могли да бъдат катализатор, който най-накрая да подтикне ЕС и Великобритания към действие.

Изграждането на алтернативни доставки на редкоземни метали ще бъде скъпа и продължителна задача. Междувременно Найджъл Инкстър, бивш заместник-началник на MI6, има друго предложение – да не се плашим.

"Честно казано, съмнявам се, че преследването на случаи за шпионаж ще има значително влияние върху готовността на Китай да търгува или да инвестира. И дори да има, мисля, че ще бъде временно и обратимо", заяви той.

Но с втората по големина икономика в света, която показва все по-голямата си сила, и Америка на Тръмп, която не подкрепя Великобритания толкова категорично, съветите на бившия шпионин може да останат без отзвук.

Материал на БГНЕС, анализ на Ханс ван Льовен за в. "Дейли Телеграф"