Настоящите седмици са много лоши за правителството, обобщава Факти.

Не само се стовариха ред проблеми върху гражданите, породени от управленски действия и бездействия, ами се вижда и върху каква бутафория е построена кадровата му йерархия. Чувството за отговорност - тази базова човешка добродетел - липсва. Чак да му стане неудобно на човек, наблюдавайки всичко това.

Гледаш ги Борисов, Цветанов и сие - пъчат се, дуят, големи мъже и управленци, даже на единия мускулите му са по-яки от граничната румънска ограда. Но стане ли гаф в държавата, провал, всички се разбягват като дребни цвъртящи животинки. Отнася го някой в средата на веригата, поставен да изгори.

На принципа “калинка - бушон - калинка прим”

Всичко това не е ново като подход, но по някаква случайност ред еднотипни неприятности заваляха в летните жеги. Абсолютно еднотипен е и “управленският” им отговор. Търговският регистър безпрецедентно “изпуши”, ако това не е провал, не се знае кое е. Давайки вид, че не я познава много-много, премиерът Борисов махна шефката на Агенцията по вписванията Зорница Даскалова, близка до Делян Пеевски.

Замени я с универсален безценен кадър, когото също не познава, но по случайност пак е близък до Делян Пеевски. Но всъщност Борисов извършва новото назначение така, че да не носи отговорност (подобно на старото). “Не я познавам, днес се запознах с нея за първи път. Питайте тези, които са я предложили от "Патриотичния фронт".

Когато имаш коалиционно правителство, има отговорности, разписани и по назначаването на длъжностни лица. Това ми беше подадено, аз не мога сам да ги назначавам, не е и редно. Мисля, че ще се справи” - така звучи безпрецедентното обяснение на Борисов за новата титулярка Габриела Козарева. Излиза, че и магаре да му предложат, премиерът ще се съгласи; и ще изрази надежда, че “ще се справи”, без да има представа новоназначеният кой е и какъв, само защото постът се пада в “ресора” на партньорите. Впрочем по абсолютно същия начин и Сергей Станишев бягаше от отговорност за кадровите безобразия на ДПС в така хулената от Борисов тройна коалиция (о, забравени времена!).

Със същите аргументи се опита и Пеевски да наложи за шеф на ДАНС. Публична тайна е също, че през патриотите сега преминават назначенията на ДПС - политически опакован кадрови трик, при който хем Пеевски и Движението са доволни, хем Борисов и ГЕРБ не носят отговорност. 40-годишната Козарева досега бе шеф на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, а преди това - зам.-министър на спорта.

Каква прекрасна визитка, за да оглави днес Агенцията по вписвания! Нали се сещате кой ще изгори при нова драма в ресора й?

Няма да е началникът Цецка Цачева, разбира се.

Подобни “широко специализирани” кадри се назначават, за да опират пешкира при инциденти - няма да е голяма загуба, ако си тръгнат, пък и те самите не ще се противят, защото ще бъдат поставени на друг подобен пост със същата цел. Ето, Цецка Цачева може да е пълен провал като правосъден министър, но не само че не си и помисля да поеме отговорност за провала на Агенцията по вписванията, която по закон наблюдава, но и има всички шансове да се издигне до конституционен съдия.

Гръмна и застрахователната компания “Олимпик”. И това е мегаскандал. “Парсата обра” зам.-шефът на Комисията за финансов надзор (КФН) Ралица Агайн. Друг по-нагоре? Естествено, че не. Кадровият сюжет в тази сага е още по-интересен. Ралица Агайн, определяна днес от мнозина като “изключителен специалист” и човек с морал (заради оставката при “Олимпик”), стана депутат на 24 години.

Тя бе от ония безценни кадри тип “Бил Гейтс”, с каквито ни дари НДСВ през 2001 г. (ех, колко приятно е, наистина е, че са забравени тези времена!). Политиката не само й даде мечтан старт в живота, но както винаги се случва - изстреля я в тихи уютни управленски кресла. От които се мърда единствено при апокалипсис. Агайн бе два мандата в КФН, предназначена от депутатите на ГЕРБ без никакъв професионален тест - само заради стари договорки с бившата партия на Борисов НДСВ (не бе член, водеше й листите).

Но Агайн не бе нещо по-различно от други подобни кадри като например шефа на БНБ Иван Искров. Не е нещо кой знае какво различно и от довчерашната си шефка Карина Караиванова, сложена за председател на КФН само защото е близка на Владислав Горанов. Цялата тази кадрова пирамида днес рухва Преди “Олимпик” рухна КТБ.

И се оказа, не щеш ли, че и в БНБ, и в КФН, баш началниците нямали право да контролират заместниците си! И никакво, ама абсолютно никакво чувство за отговорност при тях - все едно нямат общо с подчинените. Нито се отчитат, нито отговарят на въпроси. Мълчеше Искров, мълчи сега Караиванова. Калинките кацат от пост на пост, за да горят, съхранявайки върха на пирамидата. Ето - за “Олимпик” Горанов е цял, Караиванова - непокътната, заминава си Агайн. Едва ли е голяма беда, след като досега се радваше на даровете на партийното кариерно израстване.

Трагичното е, че никой не смята да променя начина, по който се управляват тези сектори, дори и след гръмките провали, надявайки се, че проблемът ще изчезне с човека. И тъй като това няма как да стане, ни остава просто да гадаем къде ще е следващият срив. А помните ли кой изгоря за проблемите с чумата в Странджа? Не бе министър, заместниците му бяха. Помните ли кой го отнесе след избягалите затворници? Не бе Цачева, подчинените й. Не е задължително при всеки скандал да си отива министър, но е

недопустимо “бушониадата” да е официална политика

А точно такава е политиката на днешните властимащи. В резултат се продуцират безотговорност и безхаберие. В една нормална среда - колектив, фирма или държава - ръководителят отговаря за подчинените си. Как така началник няма да носи последствия за действия на служител, особено след като го е назначавал лично?

Кой ръководител в нормална среда, впрочем, назначава човек, когото не само не познава, но и не желае да разбере колко става? Но политиката, знае се, продуцира ненормална среда, в България - още повече. Тя нарочно е ненормална - за да оцеляват ненормалните. И още нещо стряскащо има в текущите скандалите. Това е изключителният непукизъм на премиера Борисов. “Диск е - скапал се, паднал.

Всичките работим с компютри и програми, знаете, че някой път се бъгват"; “Голяма олелия”. С такива думи Борисов обясни катастрофата с Търговския регистър, поразила стотици хиляди физически и юридически лица. Нещо като оправданието на футболистите при провали:

“Ами топка е, върти се.” Дали премиерът си вярва, не е ясно. Ясно е обаче, че няма друг избор, освен да приказва врели-некипели. Цялата тази система от калинки, бушони, бягство от отговорност и безхаберие всъщност е властовият конструкт. Разклатиш ли го, рухва властта. А именно запазването й е основаната цел на Борисов и партньорите му.

Всички тези скандали, понеже пряко засягат огромен брой българи, са много по-тежки за властта от корупционен екшън като с Живко Суджука, например. Жертвайки пешки и признавайки зависимост от коалиционните партньори, премиерът демонстрира безсилие - поредно петно върху образа на “Терминатора Борисов”, с който той вземаше ума на българите доскоро. Така отминава световната слава, така вероятно ще изтече и последният му мандат.