Традиции и ритуали за празника

Православната църква отбелязва днес, 3 февруари, паметта на Свети Симеон Богоприимец и Света Анна пророчица, информира БГНЕС. Празникът, известен в народната традиция като Зимен Симеоновден, е обвит в множество поверия и строги забрани, които нашите предци стриктно са спазвали.

Християнската традиция

Според църковното предание, Свети Симеон е един от седемдесетте преводачи на Стария завет от еврейски на гръцки език, работили по поръчка на египетския владетел Птоломей II Филаделф (285-246 година преди Христа). Празникът се чества в деня след Сретение Господне и има дълбоко духовно значение за православните християни.

Народни вярвания и поверия

В народната традиция зимният Симеоновден се отличава съществено от летния си събрат, честван на 1 септември. Докато септемврийският празник е време за именици, февруарският носи особена закрила за бременните жени, младите невести и майките.

"На този ден нашите баби и прабаби са гадаели за бъдещето на домашните животни според това кой пръв ще прекрачи прага на къщата - ако е мъж, очаквали са да се родят предимно мъжки животни, ако е жена - женски", споделят етнографи, цитирани от БГНЕС.

Симеон Бележник и забраните

Особено внимание в народните вярвания се отделя на прозвището "Симеон Бележник". Според преданията, светецът може да "бележи" хората с рани и белези, поради което този ден се смята за един от най-неблагоприятните в годината.

Строгите забрани за деня включват:

• Пълна забрана за работа с остри предмети
• Възбрана за работа с вълна
• Забрана за изхвърляне на пепел и смет извън дома
• Недаване на заеми и неизнасяне на вещи от къщата
• Забрана за пране, предене и тъкане

Вълчите празници

Третият ден на февруари е последният от така наречените Вълчи празници, известни още като Трифунци или Мратинци. През тези три дни (1, 2 и 3 февруари) народът е спазвал специални ритуали за предпазване от вълци.

"Забраната за изхвърляне на пепел и смет е свързана с вярването, че така ще се предотврати гневът на вълците към домашните животни. Хората са вярвали, че спазването на тези забрани ще опази стадата им през цялата година", обясняват етнографските източници.

Грижа за дома и берекета

Особено важно на Симеоновден е спазването на забраната за даване назаем и изнасяне на вещи от дома. Според народните вярвания, нарушаването на тази забрана може да доведе до "излизане на берекета от къщата".

"В миналото хората са били изключително внимателни в този ден - дори най-дребните предмети не са давани навън от страх да не се наруши благополучието на дома", допълват етнографите.

Съвременно значение

Въпреки че днес много от тези забрани изглеждат архаични, те носят дълбока културна и историческа стойност, разкривайки връзката между православната вяра и народните традиции в българската култура.