Как съседните държави регулират производството на традиционни дестилати

Предложените промени в Закона за акцизите и данъчните складове предизвикаха остри политически и обществени дебати в България заради опасения от санкции за домашната ракия, съобщават от БТА. Докато у нас се спори за лимитите и глобите, съседните балкански държави отдавна прилагат строги регламенти, квоти и данъци за производството на традиционните си високоалкохолни напитки.

Смут около закона в България

Публикуваният на 23 септември проект на Министерството на финансите за обществено обсъждане доведе до твърдения, че дори притежаването на бутилка подарена ракия може да бъде наказано с глоба от минимум 1000 евро. От „Продължаваме промяната“ инициираха петиция "Долу ръцете от домашната ракия", а от ДПС и ГЕРБ-СДС също се обявиха категорично против допълнителното облагане на домашното производство, определяйки го като "лоша поличба".

Според вицепремиера и министър на финансите Гълъб Донев правителството предвижда санкции единствено за нелегална търговия, а не за гражданите, които притежават алкохол за лична употреба. Действащият закон у нас позволява дестилация на домашна ракия от собствени плодове. Всяко домакинство има право на до 30 литра дестилиран алкохол годишно срещу 50 процента от стандартната акцизна ставка. Количествата над този праг се облагат с пълния размер на акциза.

Режими в Гърция и Румъния

В Гърция производството на дестилати като ципуро е регулирано от Независимата агенция за публични приходи. Дребните производители трябва да получат предварително разрешение от митническите служби, след което разполагат с двумесечен срок за дестилация. Максималното позволено количество е 500 литра чист алкохол годишно, а казаните не могат да надвишават 130 литра. Придобиването и подаряването на продукта са свободни, но задължително се придружават от документи за произход.

Румънското законодателство позволява на домакинствата да произвеждат до 50 литра чист алкохол годишно на половин акциз, което се равнява на 125 литра стандартна 40-градусова цуйка или палинка. При нарушения на режима глобите могат да достигнат 18 940 евро, съпроводени с възможна конфискация на продукцията и дестилаторите, отбелязва вестник Котидианул. Търговията с домашен алкохол подлежи на допълнителни данъчни задължения, като глоба до 19 000 евро може да бъде наложена за производство или търговия извън законовите условия.

Правила в Сърбия, Северна Македония и Турция

В Северна Македония гражданите могат да произвеждат ракия за лично ползване свободно, но търговията изисква регистрация като малък производител на спиртни напитки. Лимитът за продажба е 2500 литра годишно, като митниците трябва да бъдат предварително уведомени за предстоящата дестилация. Продажбата на нерегистрирана домашна ракия остава извън закона.

Сърбия също разрешава производството за лични нужди, но пускането на пазара преминава през задължителна регистрация. Домашните производители нямат право директно да продават на крайни потребители, пазари или заведения, а трябва да предават дестилата си на легални регистрирани дестилерии, информира сръбското Министерство на земеделието. Властите там отчитат засилен контрол, като през 2025 година са наложени 142 забрани за продажба на несъответстващи алкохолни продукти.

В Турция законът допуска производството на до 350 литра ферментирали напитки за лична консумация, но това изключение не важи за традиционната анасонова напитка ракъ. Дестилацията на алкохол без лиценз е напълно забранена и се наказва с лишаване от свобода от една до три години, както и със сериозни финансови санкции.