Колко може да трае поносимостта на гражданите към бездействието на общинска администрация - седмица, две, месец, година или цял мандат?

Всички помните поройният дъжд от 16 юни тази година. За съжаление живея на място, което е едно от най-проблемните при обилни валежи в Русе – квартал Здравец до ЛИДЛ. След всеки по-обилен дъжд междублоковото пространство се наводнява, като водата стига до над колене, за избените помещения няма да пиша, защото те са ангажимент на собствениците.

Тъй като за пореден път потънахме в мизерия – тиня, клони, листа, всички боклуци от целият квартал, реших да се обърна към Общинска администрация по надлежният ред.

Вслушах се в препоръката на кмета Пенчо Милков към гражданите на Русе, да подават сигнали на официалната страница на общината. Сигнала, придружен със снимков материал, изпратих още на следващият ден - 17 юни с очакване, ако не в рамките на ден-два, то поне да има реакция до седмица. Давам си сметка, че в такива ситуации първо следва да се отводнят и почистят основните артерии в града.

И започна голямото чакане. Периодично проверявах какъв е статуса на сигнала. След като видях, че на шестият ден е пренасочен към ОП Паркстрой се обнадеждих, че все пак нещата ще се случат. Да, ама не. В крайна сметка след 21 дена чакане, търпението ми се изчерпа и реших да посетя на място ОП Паркстрой, за да разбера кога евентуално ще дойдат да погледнат и да почистят. След обстойно ровене в някаква папка ми се отговори, че такъв сигнал не е пренасочван към тях и няма как да дойдат след като ресорният им заместник кмет не им е възложил подобна задача. Чудех се на тях ли да вярвам, на сайта на общината ли да вярвам. Препратих им на email документа от който е видно кога е пренасочено към тях, с молба да ми върнат обратна информация. Днес е деветият ден в който чакам да ми отговорят, и месец от както съм подала сигнала. За този период от време имаше още един порой, ден след първия, тинята изсъхна и всичко е в пепел и мизерия, шахтите са затлачени. Имаме две площадки, фитнес и за деца до тригодишна възраст, те също са в мизерия и прах. Чудя се как някой може да донесе тригодишното си дете да диша тази мизерия.

Като човек работещ в частна компания, свикнал да приоритизира задачите си и да изпълнява стриктно задълженията си в срок,  се чудя колко може да е прага на търпимост към бездействието на общинските служители.

В заключение, вярно е че кмета не може да свърши всичко сам, но също така е вярно, че носи лична отговорност за екипа, който е подбрал да работи с него за благото на русенци.