Суперкомпютърът Willow решава за минути задачи, които биха отнели 10 септилиона години на класическа машина

Технологичното чудо се намира в Санта Барбара, САЩ. Най-мощната изчислителна машина в историята на човечеството не прилича на компютър. Няма екрани, няма клавиатура и не свети с LED светлини. Вместо това, в строго охраняван обект на Google в Калифорния, виси "златен полилей" – сложна плетеница от кабели и тръби, която поддържа температура, по-ниска от тази в дълбокия космос.

Това е Willow – квантовата гордост на технологичния гигант, до която достъп получиха журналисти от BBC в редкия момент на откритост от страна на компанията.

По-студено от космоса

Сърцето на Willow е квантов микрочип, който оперира при температура, близка до абсолютната нула. Машината е потопена в бронзов криостат с течен хелий, поддържащ средата на части от градуса над -273.15°C. Това е необходимо, защото квантовите битове (кубити) са изключително нестабилни и всяка топлинна намеса може да разруши изчисленията им.

Системата разполага със 105 кубита и според ръководителя на квантовия отдел на Google, Хартмут Невен, вече е постигнат критичен пробив в корекцията на грешки – "Светият Граал" на квантовата физика. Без тази корекция, квантовите компютри са мощни, но неточни.

10 септилиона години за 5 минути

"Willow сложи край на спора дали квантовите компютри имат реално превъзходство", заяви Хартмут Невен, цитиран от BBC. Като доказателство Google посочва, че машината е решила за броени минути специфична задача, която би отнела на най-мощния класически суперкомпютър 10 септилиона години (число с 25 нули).

Експертите обаче предупреждават, че това сравнение, макар и впечатляващо, е базирано на теоретичен тест (Random Circuit Sampling), който все още няма пряко приложение в ежедневието. Истинската битка ще бъде, когато Willow започне да решава реални проблеми – от създаването на нови лекарства до разбиването на банкови кодове.

Заплахата за сигурността

Лабораторията в Санта Барбара неслучайно се описва като "храм на науката" с драконовски мерки за сигурност. Технологията попада под строг експортен контрол. Опасенията са реални: ако Willow достигне пълния си потенциал, той ще може да декриптира почти всички съществуващи методи за защита на информацията – от държавни тайни до крипто портфейли.

Според анализатори, именно тази "двойна употреба" – като инструмент за прогрес и като потенциално кибер-оръжие – превръща Willow в обект на геополитическо съперничество, подобно на ядрената надпревара през миналия век.