Останките на владетеля ще почиват в бял мрамор

Във високотехнологично каменоделско предприятие във Велинград се изработва първият царски саркофаг в най-новата история на България, в който ще бъдат положени тленните останки на цар Самуил, съобщават от БНТ. Проектът предвижда използването на специален бял мрамор, добит в района на северномакедонския град Прилеп, а върху каменните повърхности вече се гравират автентични символи от времето на Първото българско царство.

Уникална каменоделска изработка

Майсторите в предприятието работят денонощно върху историческата поръчка. Според управителя на фирмата Надежда Ключкова, задачата изисква специфичен подход при подбора на материала и изпълнението на детайлите.

„Не съм правила саркофаг на цар. Може би това е първият за България. За което аз съм много горда, че ми дадоха. Повечето неща, които изработвам, са за църкви и манастири" споделя тя.

Опитът на каменоделците диктува прецизен избор на скалните късове, които трябва да отговарят на високите изисквания за царски саркофаг. „По принцип камъкът не трябва да е много едноцветен. Трябва да има някаква жилка, за да си личи, че това е естествено. Тук има сиви жилки, тук има жълта жилка, вътре има някаква розова жилка" обяснява Ключкова технологичните тънкости при работата с белия мрамор.

Символика от плащеницата на владетеля

След няколко денонощия непрекъсната машинна обработка, на капака на саркофага вече ясно се открояват историческите надписи и изображения. Централно място заема кръстът, присъстващ и върху надгробния камък на бащата на Самуил. До него е изсечен надписът „Самуил в Христа бога, цар на българите".

Под текста са гравирани две стилизирани хищни птици – детайл, заимстван директно от плащеницата, с която е бил погребан владетелят. В момента оригиналната копринена тъкан е изложена в Музея на византийската култура в Солун.

Археологът проф. Людмил Вагалински обяснява произхода и значението на това изображение: „Това е една копринена тъкан. Много скъп текстил за своето време. Копринените нишки са сукани със златни нишки. По това време особено, говорим все пак за началото на XI век, само царете си позволяват и могат да носят такива символи. И този образ, който ме питате, това са две хищни птици, не са папагали, поставени хералдически симетрично, една спрямо друга, е много вероятно да е родовият им герб."

Историческите мотиви по страниците

Освен капака, страниците на саркофага също са богато орнаментирани с важни за епохата християнски и държавни символи. Върху мрамора са изсечени христограма и образът на Архангел Михаил.

Композицията се допълва от изображение на базиликата „Свети Ахил", разположена между пауни, които в християнската традиция символизират вечността. Включен е и схематичен образ на Самуиловата крепост в Ахрис, обградена от два лъва – елемент, който представлява копие от прочутите старозагорски плочи, традиционно свързвани с Първата българска държава и епохата на цар Самуил.