Писателят отправи остра критика към презастрояването и вида на панелните квартали

"Почти всеки ден си задавам въпроса: защо всичко около нас е толкова грозно? Грозни сгради, грозни улици, грозни площади," пише Сиромахов, описвайки средата като "кошмарна". Той акцентира върху визуалното замърсяване, създадено от панелните комплекси и битовите отпадъци, сред които преминава животът на хората.

Бетонът по морето и италианският пример

Авторът насочва критиката си и към презастрояването на Черноморието, визирайки "грозните хотели, накацали по морето" и новото строителство, което според него е лишено от всякакъв усет за красота.

В своя анализ Сиромахов прави паралел с Италия, търсейки причините за различията в световноизвестния италиански дизайн. Според него разковничето се крие във визуалната среда, в която израстват децата.

"Питали ли сте се, да речем, защо най-великите дизайнери в света са италианци? Ами защото тия хора израстват сред красота – сред съвършени сгради, сред красиви улици, сред много изкуство," заявява писателят.

Свикване с грозното

Заключението на Сиромахов е песимистично – той смята, че българското общество е развило толерантност към грозотата до степен на пълно безразличие. "Ние до такава степен сме свикнали с грозотията, че тя вече не ни прави впечатление. Превърнала се е в част от нас," обобщава той.

Коментарът на Сиромахов, макар и емоционален, засяга дълбоки структурни проблеми на градоустройството у нас. Докато той вижда причината в липсата на "ранно възпитание", експертите често посочват липсата на строг архитектурен контрол, корупцията при издаването на разрешителни за строеж и икономическата принуда като основни двигатели на естетическия хаос, превърнал градовете в бетонни джунгли.