Писателят сравни 10 500 училища през 1942 година с едва 2300 днес

Иво Сиромахов публикува гневен анализ за състоянието на просветата у нас, съпоставяйки исторически данни от Царство България с актуалната статистика.

В своя публикация в социалните мрежи, писателят и сценарист Иво Сиромахов изнесе стряскащи данни за броя на учебните заведения в България, предизвиквайки вълна от коментари и дебати. Той направи директен паралел между възхода на образованието след Освобождението и сегашната ситуация, която определи като крах на духовността за сметка на консуматорството.

Статистиката на разпада

"Освобождението през 1878 е заварило нашия народ с почти 1600 училища", пише Сиромахов и проследява възходящата градация през годините. По негови думи, през 1912 година училищата вече са 4950, а страната е водеща по грамотност на Балканите.

Пикът, според изнесените от него данни, е по време на Втората световна война. "През 1942 година училищата в Царство България вече са 10 500! Десет хиляди и петстотин училища при население около 6 милиона", подчертава писателят.

Тези данни кореспондират с историческите архиви, които наистина отчитат огромна мрежа от начални училища във всяко населено място по онова време. Контрастът с днешния ден обаче е шокиращ. Според последните данни на Националния статистически институт (НСИ) за учебната 2024/2025 година, в страната функционират едва 2329 училища.

Молове вместо училища

Сиромахов използва сухата статистика, за да постави тежка диагноза на съвременното общество. "Виждам, че огромното мнозинство се кланя само на един бог - богът на консумацията", заявява той в емоционалния си пост.

Писателят акцентира върху факта, че докато населението на страната днес е приблизително същото като през 1942 година (около 6 милиона души), образователната инфраструктура се е свила петкратно. Вместо училища и работещи читалища, които той оценява на около 3600 (но повечето нефункциониращи), днес приоритет са "кръчми, молове и казина".

Скритият контекст

Макар числата да са верни, експертите често посочват, че механичното сравнение между 1942 и 2026 година крие рискове. Драстичният спад в броя на училищата се дължи основно на масовата урбанизация и обезлюдяването на селата. През 40-те години на миналия век огромната част от българите са живеели в селските райони, което е налагало поддържането на хиляди малки училища. Днес населението е концентрирано в големите градове, където училищата са окрупнени (средищни), но с много по-голям капацитет.

Въпреки това, въпросът на Сиромахов остава валиден в моралния си аспект: "Червото ли е по-важно от духа?"