Пламен Павлов призовава за нов официален статут на датата

Началото на Априлското въстание трябва да бъде признато за официален или национален празник, тъй като то е не само връх в борбата за свобода, но и същинското начало на съвременната ни държава. Това заяви историкът Пламен Павлов, цитиран от БГНЕС. По думите му, макар датата 20 април да е сред най-значимите в историята ни, въпросът за нейния официален статут все още остава нерешен на институционално ниво.

Празник на свободата и държавността

Професор Павлов от години е сред основните застъпници на идеята избухването на бунта да влезе в празничния календар на страната ни, следвайки примера на редица европейски държави.

"Датата 20 април е знакова в българската история и затова аз, както и други колеги от години предлагаме тя да бъде официален празник. Лично съм предлагал дори да стане национален празник", посочи Пламен Павлов.

Той даде за пример страни като Сърбия, Гърция и Франция, където началото на националните им революции има статут на върховен държавен празник. Историкът отхвърля аргументите, че подобен акт би натоварил финансово и организационно държавата, тъй като денят може да бъде просто ден на почит по подобие на 1 ноември.

"Не може тази дата да бъде пренебрегвана. Още по-неприемливо е, че тя се отбелязва нееднозначно – по нов стил, на различни местни дати", подчерта той, настоявайки за една единна и фокусна дата.

Раждането на съвременната държава

Според историка, макар въстанието да е потушено с кръв, то представлява процес с ясно изразени елементи на модерна държавност, демократична организация и политическа зрялост. В самата подготовка на бунта се забелязват основите на парламентаризма и самоуправлението.

"Имаме събранието в Оборище – едно народно събрание в пълния смисъл на думата. Имаме държавен флаг в ръцете на Райна Княгиня, имаме печат. Има много елементи на държавност", заяви Пламен Павлов.

Той припомни, че в тогавашното общество са функционирали демократични механизми за избор на църковни и училищни настоятелства, което доказва високата степен на организация. Стремежът на тогавашните българи е бил насочен към законност и ред, в противовес на тоталната криза в османската администрация. На практика в Панагюрище е била създадена своеобразна република със собствено временно правителство и органи на властта.

Детонатор на Източната криза

Значението на 20 април надхвърля националните граници, превръщайки се в катализатор на мащабни геополитически процеси. Според Пламен Павлов Априлското въстание е изиграло ключова роля за международното развитие на Източната криза и е предизвикало безпрецедентна вълна от международна солидарност след потушаването му.

"Априлското въстание е детонаторът на Източната криза, която впоследствие се превръща в Българския въпрос", посочи историкът.

Именно тази кървава енергия е довела до последващите политически решения на Великите сили и е проправила пътя към Освобождението на България.