Икономическият растеж се дължи на потреблението и високите заплати

България е достигнала 66% от средния Брутен вътрешен продукт (БВП) на човек от населението в Европейския съюз през 2024 година, изчислен спрямо стандартите на покупателна способност. Това показват последните предварителни данни на Евростат.

Въз основа на тази статистика, анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) прогнозира, че страната ще продължи процеса на икономическо сближаване и ще прескочи границата от 70% от средноевропейското ниво през 2027 година.

Според икономистите от ИПИ, България отбелязва устойчив напредък през последните 25 години. За сравнение, през 1999 година страната е била на едва 28% от средното за ЕС, а през 2010 година – на 44%.

Икономически растеж и кризи

Процесът на догонване се дължи на поддържането на макроикономическа стабилност и устойчиво по-високия икономически растеж в България спрямо средния за Европейския съюз. Към средата на 2025 година икономическият растеж у нас достига 3,4% при 1,4% средно за ЕС.

От ИПИ отбелязват, че през последните 25 години Европа е преминала през три рецесии – глобалната финансова криза (2008-2009 година), дълговата криза (2012-2013 година) и пандемията (2020 година). Икономиката на България е последвала тези спадове, но въпреки това почти неизменно остава напът на растеж и конвергенция.

Дълбоки регионални различия

Въпреки оптимистичната прогноза, анализът на ИПИ подчертава, че регионалните различия в България остават изключително дълбоки.

Докато София вече достига над 130% от средния БВП на човек за ЕС, което е сравнимо ниво с други столици в Централна и Източна Европа, останалата част от страната остава "заключена" в рамките на 30% до 60% от средноевропейския стандарт.

Южните райони на страната, включително столицата, концентрират над три четвърти от създадената брутна добавена стойност. Само София създава над 40% от добавената стойност в цялата икономика, като 80% от показателите на дигиталния сектор се дължат на нея.

Предизвикателства пред общините

Анализът обръща внимание и на друг проблем – свиването на собствените приходи на общините. Техният дял в общите разходи е намалял от над 40% през периода 2015-2017 година до под 25% през 2024 година.

Това, съчетано с демографските тенденции, води до ситуация, в която държавата и общината се превръщат в най-големия работодател. В 46 общини в страната повече от половината от всички работещи са наети в обществения сектор.