Бившият заместник-министър настоява за съюзнически консултации

България и Румъния трябва съвместно да поставят въпроса за сигурността на корабоплаването в Черно море пред НАТО след новите нападения срещу търговски кораби в близост до българския бряг. Това заяви бившият заместник-министър на отбраната Йордан Божилов в ефира на предаването „Тази сутрин“ по bTV, като предупреди за непосредствени рискове от пренасочване на военните действия и трафика към териториалните води на страната. По предварителни данни два търговски плавателни съда са били поразени в изключителната икономическа зона на България, като единият е потънал, а 15 души от другия екипаж са транспортирани до пристанище Варна.

Риск за българските териториални води

Според Йордан Божилов регистрираните инциденти бележат рязка ескалация на напрежението в акваторията на Черно море. По думите му близостта на ударите до крайбрежието поставя сериозни въпроси пред отбранителната сигурност на държавата.

„Ние вече трябва да мислим какви биха могли да бъдат следващите елементи на ескалация и дали няма заплаха и за териториалните води, корабите и съоръженията, които се намират там“, подчерта Божилов по време на разговора в телевизионното студио.

Бившият заместник-министър отчете, че вследствие на бойните действия почти целият търговски трафик в басейна вече се измества плътно покрай бреговата линия на България и Румъния. Той прогнозира, че морските маршрути или ще намалеят драстично, или ще навлязат изцяло в пределите на българските териториални води, което налага повишено внимание и засилена охрана.

Дипломатически ход и член 4 от договора

Експертът препоръча българските институции да координират действията си с Букурещ и Анкара, за да защитят сигурността на търговските пътища в Черно море чрез съюзните механизми на алианса.

„Мисля, че България и Румъния би трябвало съвместно да поставят въпроса в НАТО. Може би не за задействане на член 4, но за консултации“, посочи той.

Божилов уточни, че не отхвърля напълно възможността за задействане на член 4 от Северноатлантическия договор, който регламентира спешни консултации между съюзниците при възникнала заплаха за сигурността на отделна държава членка.

„Аз не съм казал, че не трябва да се активира. В НАТО има различни механизми, които могат да доведат до много сериозни последици, включително усилване на способностите на държавата и отправяне на ясен сигнал към държавата, която атакува“, отбеляза Божилов. По думите му за подобен ход са необходими неопровержими доказателства и обединена позиция на крайбрежните държави.

Малтийски флаг и натиск върху търговията

Бившият заместник-министър припомни, че единият от засегнатите кораби плава под флага на Малта, а според изнесената информация от премиера Румен Радев плавателният съд е украинска собственост. Международното морско право прави ясно разграничение между държавата на флага, корабособственика и крайбрежната страна, което отваря път за съвместни действия и на ниво Европейски съюз.

„Тъй като Малта е член на Европейския съюз, предполагам, че държавата на флага също има интерес от разследване и ще постави този въпрос в рамките на Европейския съюз“, допълни събеседникът.

Божилов призова българските власти за по-твърда и ясна позиция по отношение на произхода на атаките, като посочи, че вече са отчетени над 150–160 удара срещу търговски кораби с предимно украински товари. Според него систематичните нападения край Украйна, Румъния и България целят пълно прекъсване на морския износ, което изисква категорична и единна реакция на международната общност.