Генни мутации и лекарски грешки едва не ме убиха, призна световната №3 в самбото

"Живея трети живот! Имам специфични генни мутации, които образуват тромбози до края на живота ми и които взеха връх, когато забременях. Именно те и няколко лекарски грешки едва не ме убиха, докато не открих моето спасение в Турция."

Така започва драматичната си история в навечерието на Великден световната №3 в самбото Ина Бобева, предаде "България Днес".

Една от най-успешните ни и популярни в целия свят спортистки преминава два пъти през ада, за да възкръсне като феникс от пепелта. Връщането към спомените за болезнения период на отчаяние, безпътица и стрес ѝ коства много сълзи, но и благодарност за щастливата развръзка в крайна сметка.

"Всичко започна, когато исках да стана майка. Преди 10 години беше първият опит. Последваха два спонтанни аборта и много тревоги", връща лентата назад Ина.

След множество разговори, съвети, препоръки и насоки Бобева е насочена към генетични изследвания, които да отговорят на въпроса защо се стига до влошеното здравословно състояние и проблемите с плода.

"Тогава се оказа, че съм носител на специфични генетични мутации, заради които образувам тромби особено при забременяване. В този период те се отключват и активират. Стана ясно, че до края на живота ми ще бъде така и без кръворазреждащи медикаменти няма да оцелея", споделя Бобева.

Шокиращите събития въздействат много тежко на Ина, която трябва да намери решение. Жената успява да противодейства на ударите на съдбата със своя хъс и воля. Тя е професионален спортист - завършва Националната спортна академия със специалност треньор по самбо. Многократна шампионка на България е в бойния спорт. На световно първенство за девойки до 18 печели бронзов медал, а в същата категория има сребърно отличие от европейско първенство.

"Цялата спортна кариера изключително много ми помогна психически да бъда решителна и да не се отказвам. Успях да забременея като по чудо със Стефи. Разреждах кръвта през цялата бременност с антикоагуланти", разказва европейската №2 в самбото.

Раждането на дъщеричката ѝ става чрез секцио, което минава мъчително и с критични моменти.

"Няколко дни по-късно се събудих с кафяв крак, който е 20 см по-широк от другия. Ситуацията беше изключително тежка. За щастие в крайна сметка не го ампутираха заради спорта и подготовката ми", споделя Ина.

Става ясно, че след раждането Бобева е направила масивна тромбоза, запушвайки основна вена под сърцето и други ключови вътрешни вени. "Но в болницата съм диагностицирана само със запушена дълбока вена на ляв крак. Не са ми направили скенер. Безотговорно и некадърно подхождат медиците, и то в наша държавна болница", посочва спортистката.

Целият корем на Бобева е на бабуни през следващите три години. "При няколко съдови хирурзи ходих в още няколко болници - и държавни, и частни - и никой не ме диагностицира правилно", разкрива Ина.

Три години по-късно следва нов ад за самбистката.

"Започна да ми става лошо. Пак започнах обиколки по лекари. Скенер на бял дроб и крака ми направиха - нямало ми нищо. Но вътрешно усещах, че не съм добре. Отидох в друга държавна болница, без да съм изпратена от лекар, за скенер на малък таз. Спомням си, че като ми казаха, че отново имам дълбока венозна тромбоза, едва не се свлякох. Вече бях самотна майка на 3-годишно дете... Имах полет до Ню Йорк след три дни и ако се бях качила в това състояние, нямаше да оживея заради налягането", продължава с драматичната си история препатилата жена.

Наред с това Ина получава усложнения с матката. "Тя постоянно кървеше от раждането. В три болници ми казаха, че няма какво да се направи. Общо взето, ме пратиха вкъщи да умра", казва Бобева.

И добавя: "Така започна отново моят ад. Спомням си, че стартираха безмилостни паникатаки. Живеех месеци наред с мрачни мисли. Наложиха се терапии с психолог, за да се съхраня психически. Всичко беше като един сън. Бях неадекватна и не знаех какво и защо се случва. Нито мислех логично, нито трезво, не мечтаех, а просто го преживявах. Не знаех дали ще бъда жива утре. Бях в тотална безизходица".

С партньора си Ина се разделя, когато дъщеричката им Стефи е едва на една годинка. Трябва да е двойно по-силна в този кризисен момент - и заради себе си, и заради дълго чаканото си отроче. Няма право да рухва.

"И тогава, когато светът ми се сриваше, ми звънна моята вуйна. Каза ми, че познава много съвестен лекар - д-р Юлиян Моллов, и ме помоли да му се обадя, за да потърсим заедно решение. Бях скептична след цялата болнична одисея в България и всичко, което се случи. Но не можех да ѝ откажа и се съгласих", споделя Бобева.

Медикът насочва Ина към Турция, където опитни специалисти да се заемат с лечението ѝ. Превежда епикризи и документи, а след това започва търсене на най-подходящата клиника в южната съседка.

"От много от тях получих отказ, защото съм много рисков пациент. Отказ имаше и от болници в Германия и арабските емирства със същия мотив. Губех вяра, че мога да оздравея. Душата ми вече не допускаше, че може да има решение. И точно тогава дойде зелена светлина от една клиника в Истанбул. Там попаднах на съдов хирург, който ми каза, че може да отпуши тромбите в калцираните вени. Имаха и подходящата апаратура, а по-късно този лекар се превърна в моя герой", разказва Ина.

Така се стига до 6-часова операция в клиниката при пълна упойка, по време на която се изстъргва внимателно калцирането във вените и се изсмуква с вакуум. Поставени се четири стента.

"Днес живея не втори, а трети живот заради двете тромбози. Можеше да има внезапна смърт всяка една секунда, откакто съм родила. Тренирам пет пъти седмично кикбокс и правя електромускулна стимулация. На всеки 6 месеца правя скенер на тези вени, защото от кръвната плака се насъбират фини частици, които се налепват върху стентовете и трябва да се прочистят", казва Ина.

В навечерието на Възкресение Христово в душата на Ина бушува палитра от емоции.

"Сърдита съм на лекарите, които казват, че няма какво да се направи кардинално - че съм обречена и че е много късно. Дори в една частна болница ми взеха 2000 лв., за да ми кажат, че няма какво да се направи. Изпитвам гняв към тях. Но и благодарност към тези, които ме насочват при точните специалисти и болници в чужбина. Сега изпитвам любов и благодарност, обичам живота и детето си. Всяка сутрин, когато се събудя, благодаря, че дишам и живея. Искам да бъда стимул за хората, които минават по моя път, и знам в каква ситуация са на безизходица", завършва своя разказ борбената Ина, преди да започне приготовленията с малката Стефи за празничното боядисване на великденски яйца.

Д-р Юлиян Моллов:

Борих се за нея с всички сили

- Д-р Моллов, успявате да дадете вярната посока на Ина в критичен момент. Колко важно е това за човек, намиращ се в подобна безпътица?

- Ина беше в ситуация, когато трябваше да вземе съдбовно решение за своето здраве. Това беше изключително важно да поеме в правилната посока, каквото тя направи. Поздравявам я! Нейният казус беше разгледан от различни болници и дори върнат от някои колеги. За нея се борих с всички сили да открия най-добрите и качествени специалисти в сферата на нейните заболявания. Това е моята работа като специалист, учил медицина в Турция, да намеря измежду всички най-добри специалисти най-добрия лекар. А той понякога не е в една болница, понякога работи самостоятелно. Именно задълбочените ми познанства с всички най-добри специалисти ми помогна да намеря разрешение на проблема на Ина.

- Как приехте множеството откази от клиники, защото Ина е рисков пациент?

- Това, че бяха ѝ отказали лечение всички колеги от България, а дори и някои от Турция, ме надъха повече да помогна. Знаех, че ще направя невъзможното и тя ще бъде щастлива с дъщеричката си. Вникнах в проблема и стъпка по стъпка с колегите ми в Турция развързахме примката. Сложен случай, но успяхме. Много съм щастлив.