Еньовден е.

Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. 

Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата – казва се: „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“.

Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява слънцето, то „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината.

Точно по изгрев всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува, гласи народното поверие.

Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал — забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце.

Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ – за всички болести и за „болестта без име“. 

От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. Те се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек.

С билките, събрани на Еньовден, според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.

Имен ден празнуват всички с имената Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.