На днешния ден - 14 октомври, православната християнска църква посвещава на преподобна Параскева или Петка Българска

Имен ден празнуват всички, носещи имената: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.

Петковден е един от големите народни празници, с които българите отбелязват края на топлото време и настъпването на зимата.

Обикновено на Петковден става и заплождането на домашните животни, известно сред народа като “мърлене” или “овча сватба”, информира VESTI.

Докато трае заплождането, жените не бива да подхващат никаква работа - не плетат и не шият, не перат и не месят тесто, за да се роди здрав и пъргав добитък. Затова пък след оплождането на овцете те изпичат пресни пити, които раздават помежду си из махалата.

Зимният Петковден не е само празник в чест на св. Петка (Параскева) като закрилница на децата, но и дава началото на почитта към покровителя на семейството и рода.

Народът отбелязва този ден като начало на зимните празници - правят се оброчни курбани и сборове.

Жените раздават питки за здравето на животните.

Св. Петка покровителства брака и плодовитостта.

В народните легенди светицата се смесва и с духа - покровител на къщата и семейството (затова се явява като змия - пазителка на дома).

На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка.

Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата.

На обредната трапеза трябва да присъстват овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми.

Любопитно поверие е, че

от Петковден до Димитровден (26 октомври) не се работи с вълна, не се крои и не се шие – вярва се, че ако човек облече дреха, шита между тези два големи празника, ще се разболее.