Дългогодишният вицепрезидент и кадър на БСП влиза в историята

Илияна Йотова официално записа името си в историята като първата жена президент на Република България. Встъпването ѝ в длъжност днес бележи края на една епоха и началото на нов, макар и силно познат политически курс на „Дондуков“ 2. Докато новината се фокусира върху символизма на "първата жена", политическите анализатори виждат в нейно лице по-скоро триумф на партийната номенклатура, отколкото на промяната.

От "По света и у нас" до върха на държавата

Пътят на Йотова до президентския пост е христоматиен пример за партийна кариера, преминала през всички етажи на властта. Завършила френска филология и специализирала в елитната френска школа ENA, тя умело използва този "западен" профил, за да балансира твърдата си принадлежност към БСП.

Кариерата ѝ започва като лице на БНТ в бурните години на прехода (1990-1997), преди да оглави пресцентъра на БСП в момент, когато партията управляваше страната в условията на хиперинфлация. Този период от биографията ѝ често остава на заден план в официалните справки, но е ключов за формирането ѝ като политик, който знае как да контролира публичния наратив.

Брюкселският период и завръщането

Като евродепутат в продължение на десетилетие (2007-2017), Йотова изгради образа си на експерт по въпросите на Шенген и миграцията. "Работата ми в комисията LIBE ме научи, че сигурността и правата не си противоречат", заяви Йотова, цитирана от пресцентъра на президентството в едно от своите програмни интервюта.

Въпреки активността ѝ в Брюксел, критиците отбелязват, че нейните мандати там не доведоха до пробив в приемането на България в Шенген по онова време – цел, която остана заложник на вътрешните проблеми с корупцията и правосъдието.

Сянката на Радев и БСП

Големият въпрос пред новия президент е дали ще успее да се еманципира от фигурата на Румен Радев, на когото беше лоялен вицепрезидент в продължение на два мандата, и от БСП – партията, която я създаде.

Въпреки опитите за представяне като надпартийна фигура, Йотова остава дълбоко свързана със социалистическата идеология. Нейното председателство идва в момент на политическа турбуленция, а опитът ѝ в "окопите" на партийния живот подсказва, че тя няма да бъде просто церемониална фигура, а активен играч на политическата шахматна дъска.