Експертът призовава за спешен кризисен план заради пресъхналия Дунав

Енергийният експерт Илиан Василев предупреди за сериозни рискове пред нормалната работа на АЕЦ „Козлодуй“ заради спадащото ниво на река Дунав през август. Той критикува ръководството на централата и Министерството на енергетиката, че прикриват реалната ситуация зад успокоителни политически послания, вместо да разработват адекватни кризисни сценарии.

Политическо спокойствие вместо професионална оценка

Според Василев прогнозите за продължаващ горещ август логично поставят въпроса за сигурността на охлаждането на ядрените реактори, но държавните институции избягват същината на проблема. От ръководството на атомната централа уверяват, че разполагат с уникална система за водовземане, която прави съоръжението на практика независимо от нивото на реката. В същото време енергийният министър се опитва да успокои обществото, но предпазливо ограничава увереността си само до десетдневен хоризонт.

„Истината е, че както в АЕЦ, така и в Министерството на енергетиката, професионалните оценки все по-често отстъпват място на успокоителните публични послания по политическа целесъобразност на управляващите“, посочва анализаторът.

Илюзията за въглищния резерв

Василев е категоричен, че независимите експерти виждат реален риск и настояват за предварителна подготовка. На този фон държавата акцентира върху рекордния износ на електроенергия и разчита на Сърбия да регулира изпускането на вода от хидровъзела „Железни врата“, за да се поддържа нивото на Дунав достатъчно високо.

Като алтернатива при евентуална криза обикновено се посочват въглищните мощности, но експертът определя тази реалност като много по-сложна. Топлоелектрическите централи „Марица изток 1“ и „Марица изток 3“ вече са извън експлоатация, а държавната ТЕЦ „Марица изток 2“ не разполага с капацитет да компенсира сама отпадането на две големи ядрени мощности при усложняване на ситуацията.

Нужда от ясен план

Ситуацията в енергийния сектор в момента се управлява по-скоро чрез импровизации, отколкото чрез стратегическо планиране.

„Ако рискът е реален, обществото има право да знае какъв е планът за действие, а не да бъде успокоявано с декларации, че няма проблем. Именно за такива ситуации съществува кризисното планиране – не защото кризата е неизбежна, а защото отговорното управление се подготвя за нея, преди да е настъпила“, категоричен е енергийният експерт.