Историци развенчаха митовете за Трети март

Днес, на 3 март 2026 година, историкът Христо Матанов и учителят Калин Радулов гостуваха в предаването "Здравей, България" по NOVA, където призоваха за обективен прочит на събитията около Освобождението на България. Според тях националният празник трябва да бъде повод за задълбочен разговор, базиран на факти, а не на емоционална реторика и политически спекулации.

Тайните в архивите

В ефира на предаването беше подчертано, че представата на обществото за историческите процеси често е натоварена с митове и неточности.

"Ние не знаем доста неща. Архивите съдържат информация, която не сме успели да усвоим. Цял живот няма да е достатъчен, за да влезем в архивите и да прочетем всичко", заяви Христо Матанов.

Историкът обясни, че българите не познават поне една трета от събитията, случили се на и преди 3 март. Той даде пример с османския военачалник Сюлейман паша, когото определи като символ на системното подценяване на професионализма, тъй като е бил завършил история на изкуството в Париж, а не военно дело.

Митът за жертвите

Един от най-устойчивите митове, които експертите коментираха, е свързан с броя на загиналите руски войници по време на войната.

"Говори се за 200 хиляди жертви. Това е прекалено много. Ако бяха 200 хиляди, цялата Дунавска армия щеше да изчезне", посочи Христо Матанов.

Той се позова на руски архивни публикации, според които реалните загуби са около 25 хиляди убити и още толкова починали от рани и болести, което прави общо най-много 50 хиляди души.

От своя страна Калин Радулов постави Освобождението в по-широк контекст, напомняйки за активната роля на самите българи.

"Трети март е следствие от война, в която руската армия играе сериозна роля, но той е резултат и от редица исторически процеси – Възраждането, Априлското въстание, нашите собствени усилия. Имаме защо да бъдем благодарни, но имаме и защо да бъдем горди", отбеляза Калин Радулов.

Геополитическият избор на България

Разговорът засегна и съвременните опити празникът да бъде използван за прокарване на политически интереси.

"Да използваме националния празник, за да обосноваваме геополитически избори в настоящето, не е сериозно", предупреди Калин Радулов, добавяйки, че историята е повод за гордост, а настоящето изисква отговорност.

По отношение на съвременната позиция на страната, историкът подчерта, че България вече е направила своя стратегически избор чрез съюзите, в които членува.

"От национална гледна точка има правилна страна. От професионална – няма, защото всички страни са прави за себе си. Не сме толкова малки. България е на осмо място по територия в ЕС и приблизително на същото по население", беше категоричен Христо Матанов.

В края на разговора експертите се обединиха около извода, че националното самочувствие се гради с опит, а професионалният прочит на историята изисква изключване на емоциите.