Ню Йорк таймс нарече Грозев "българина, когото Путин не можа да убие"

Престижният американски вестник "Ню Йорк таймс" публикува обширен материал за българския разследващ журналист Христо Грозев под заглавие "Българинът, когото Путин не можа да убие". Автор на публикацията е известният колумнист М. Гесен, който споделя впечатления от лични срещи с Грозев.

Материалът разказва за работата на българина, който се е специализирал в проследяване на дигитални следи – данни от мобилни телефони от черния пазар, имиграционни досиета и пътническа информация, за да демаскира руски шпиони и техните операции. В текста се отбелязва, че Грозев намира "спящи клетки" в западни държави с хора, които минават за местни, или такива, изпратени да ловуват за дисиденти по света.

Грозев придоби световна известност, след като идентифицира тайните агенти, стоящи зад отравянето на руския опозиционер Алексей Навални през 2020 г. Това разкритие го постави в полезрението на Владимир Путин, който според статията е наредил Грозев да бъде ликвидиран.

В прицела на Кремъл

За изпълнението на задачата Кремъл се обръща към Ян Марсалек – бивш финансов директор на компанията Wirecard, замесена в огромен финансов скандал в Европа с липсващи 2 милиарда долара. Според "Ню Йорк таймс", Марсалек съставя екип за наблюдение на Грозев след публикуването на разследването за отравянето на Навални на 14 декември 2020 г.

В статията се отбелязва, че членовете на този екип сега са зад решетките, след като британските власти успешно разкриват и арестуват действащи на тяхна територия руски агенти – сред тях и няколко български граждани. Те са осъдени на между пет и 11 години затвор за участие в заговор за убийството на Грозев и за други операции.

"Това е първият път в най-новата история, когато властите успешно намират и задържат действащи на британска територия руски агенти. Затова процесът в Лондон е историческа победа," пише авторът на материала.

Началото на разследванията

Грозев започва разследванията си преди десет години, когато над Източна Украйна е свален малайзийски пътнически самолет, а всички 298 души на борда загиват. По това време той живее във Виена и е в управата на верига радиостанции.

Журналистът се присъединява към разследващата медия Bellingcat, която вади информация от отворени източници. В резултат на това разследване се доказва, че ракетата по самолета е изстреляна от установка, придвижила се от Русия до Източна Украйна, а замесени са висши руски офицери.

По-късно Грозев установява и кои са руските агенти, отровили Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия във Великобритания през 2018 г.

Лична цена на разследванията

В материала се разказва и за личната цена, която Грозев плаща за своите разследвания. В един момент той научава, че баща му, който живее във Виена, е изчезнал. По-късно полицията открива бащата на журналиста мъртъв в дома му.

Два дни по-късно лондонската полиция арестува петима българи за шпионаж. Грозев, въпреки настоятелните предупреждения на властите, се връща във Виена. Австрийските власти не стигат до заключение, че в смъртта на неговия баща има следи от убийство, а семейството не получава достъп до тялото.

Статията отбелязва, че Грозев сега живее в изгнание в САЩ, в Манхатън, далеч от децата и съпругата си, без да знае дали един ден ще могат да бъдат заедно отново.