Бившият социален министър посочи, че за 5 години разходите за пенсии са нараснали със 151%, а системата е в постоянен дефицит

Пенсионната система в България се намира в сериозна финансова криза, която се дължи на "неразумни и популистки политически решения" през последните години, твърди бившият социален министър Христина Христова. В предаването „РеВизия" по NOVA тя посочи, че въпреки общественото мнение, българските пенсии не са най-ниските в Европейския съюз.

„Абсолютната величина на пенсиите трябва да е съизмерима към стандарта на живот и равнището на живот в дадената страна, но основен измерител е т.нар. коефициент на заместване или каква част от предишния доход, доходът ни от труд замества пенсията. По този показател европейската статистика казва, че у нас коефициента на заместване е около 55%, а има държави в ЕС, в които е 40%, 42%, 45%. Тоест българите получават поне половината от своята работна заплата като пенсия след пенсионирането си", коментира Христова.

Според бившия социален министър, пенсионният модел в страната ни все повече се "замърсява" и вече не следва първоначалната си логика. Различни видове плащания, които по същността си са социални помощи, се включват като добавки към пенсиите, а това нарушава принципите на осигурителната система.

Популизъм и демографска криза

„Политиците решиха да започнат да се опитват да се харесват на хората и да управляват пенсионната система без да отчитат принципите на пенсионно-осигурителната логика. Това е една от причините, но разбира се има и една голяма обективна причина. И тя е демографската криза. Действително ние си имаме проблеми с намаляване на раждаемостта и с отрицателен прираст, имаме проблем с общата смъртност и все още имаме проблем, макар и намаляващ, с миграцията. И като намалява населението, намаляват и хората в трудоспособна възраст - тези, които реално внасят в системата", обясни Христова.

По думите ѝ, никоя система в света не може да си позволи увеличение на разходите със 151% за пет години, без да се мисли за съответното увеличение на приходите. А приходите в системата на Националния осигурителен институт идват само от осигуровките на работещите хора.

„Пенсионно-осигурителната вноска не е ниска. Тя е 17,8% и никак не е ниска, това не са малко пари от месечния ни доход. Като включим и здравната вноска и другите осигуровки - никак не са малко тези пари. И това е проблемът - вноската вече е тежка, а се налага да се мисли за допълнителен приход, за да се поемат разходите", допълва бившата министърка.

Скъсана връзка между принос и получаване

Друг сериозен проблем, според Христова, е гарантираната минимална пенсия, която се получава независимо от това колко и за какъв период сме се осигурявали. Изчисленията показват, че около 600 000 души би трябвало да получават по-малко от минималната пенсия, ако се следва логиката на осигурителния модел.

"Скъсана е връзката с приноса на човека спрямо системата и това, което наистина получава после", обобщава Христова.

За решаването на проблемите тя призовава политиците да проявят смелост и да разговарят открито с гражданите, представяйки им възможните алтернативи. Един от вариантите е базиран на израелския модел - стандартни месечни вноски за всички работещи и стандартно плащане след пенсиониране.

Двойно плащане за пенсии

В момента пенсионната система в България е изградена на солидарен принцип - вноските на работещите отиват в НОИ, откъдето се изплащат пенсиите на сегашните пенсионери. С над 2 милиона пенсионери и 2 милиона и 900 хиляди работещи, 100 работещи днес издържат 70 пенсионери чрез своите осигуровки.

През 2025 година общата сума за пенсии ще надхвърли 24 милиарда лева, но НОИ може да събере само половината от тези средства. Останалите 50% идват като трансфер от централния бюджет, което на практика означава, че работещите плащат за пенсиите два пъти - чрез осигуровките си и чрез данъците си.

Въпреки постоянното увеличение на пенсиите, стотици хиляди възрастни хора продължават да живеят под прага на бедност. Според последните данни, близо 690 хиляди пенсионери получават под 638 лева месечно.

С предстоящата индексация през юли минималната пенсия ще стане 630 лева, а максималната остава замразена на 3400 лева. За сравнение, средният размер на пенсията през 2025 година ще достигне 975 лева. Преди 13 години, през 2007 година, средната пенсия е била 200 лева, през 2015 година - 330 лева, а през 2020 година - около 413 лева. За 13 години тя е нараснала с малко над 200 лева, докато само за последните пет години - с почти 600 лева.