Хората стават жертва на онзи период, в който са били най-малко обичани
- Редактор: Слави Неделчев
- Коментари: 0
Някои хора преживяват дълбоко емоционални периоди, когато силно им е липсвала любов
Каквото и да си говорим, човек има най-голяма нужда от любов. Независимо в кой етап от живота си се намираме, винаги се нуждаем от внимание, грижа, закрила, съпричастност и обич, пише „Обекти“.
Някои хора преживяват дълбоко емоционални периоди, когато силно им е липсвала любов. Тези периоди обикновено не се забравят. Дали това се е случило в детството, или на по-късен етап, но това винаги дава отражение на по-нататъшния житейски път.
Липсата на любов, усещането да си пренебрегнат и незначителен водят до проблеми в общуването с другите и невъзможност да се изградят връзки на по-дълбоко ниво.
Това се случва, защото им е много трудно да излязат от онзи период в живота си, когато са били най-уязвими и безпомощни. Това неизбежно се отразява и върху умението на тези хора да създадат интимна връзка. Обикновено те са пасивните, хората с ниско самочувствие, вечно подценяващите се, което неизбежно се отразява и на отношението на партньора към тях.
Хората, които са били емоционално отхвърлени или уязвени, най-често се срещат с проблеми като:
* страх от провал – ако постоянно са ви подценявали като дете, съвсем нормално е да развиете комплекси за малоценност и да се съмнявате в способността си да се справите с която и да е задача, да вземете самостоятелно решение;
* проблем с доверието – отхвърлените, необичаните, пренебрегваните трудно изпитват доверие към друг човек. Те са свикнали да бъдат на заден план, затова не могат да се доверят истински;
* трудно преодоляват зависимостта си от друг човек – емоционално отхвърлените нямат самочувствие на зрели хора, които уверено вървят по свой път. Обикновено такива хора търсят по-силен партньор, на когото да се уповават; в приятелството са пасивни и рядко стават лидери или душата на компанията. Имат нужда да търсят закрилата и опората, която им е липсвала в ранните години.
Разбира се, всеки човек е индивидуален, психиката е различна – хора с еднакви преживявания имат съвсем различен път на съзряване и израстване. Но все пак е важно да осъзнаем, когато имаме проблем, за да можем да работим върху него, да се изправим срещу страховете си и да ги победим, за да живеем пълноценно.
