Разходите за прехвърляне на жилище натоварват сериозно купувача

Покупката на недвижим имот крие хиляди евро скрити разходи извън обявената продажна цена, които се заплащат в момента на изповядване на сделката. При придобиване на апартамент за 120 000 евро, купувачът трябва да предвиди солиден допълнителен бюджет за местни данъци, нотариални такси и вписване.

Местен данък и нотариална такса

Един от най-сериозните разходи при покупко-продажба на недвижим имот е местният данък при придобиване. Неговият размер се определя от съответния общински съвет и варира в различните населени места. При максималната законова ставка от 3 на сто (каквато е утвърдена например в община Русе), за апартамент с данъчна основа 120 000 евро, новият собственик дължи 3600 евро директно на хазната.

Към тази сума се добавя и нотариалната такса, която се изчислява по строга държавна тарифа въз основа на материалния интерес по сделката. Върху нея се начислява и ДДС, ако нотариусът е регистриран по закона. Тези разходи традиционно се поемат от купувача, освен ако двете страни не са договорили изрично друго разпределение.

Вписване и допълнителна документация

След поставянето на подписите под нотариалния акт, сделката задължително се отразява в Имотния регистър. Таксата за вписване е в размер на 0,1 процента от по-високата стойност между договорената продажна цена и данъчната оценка. За примерен имот от 120 000 евро това означава още около 120 евро разход.

В бюджета трябва да се предвидят и по-дребните суми за съпътстващи документи – данъчна оценка, актуална скица или схема на имота, различни удостоверения, декларации и нотариални заверки. Макар и по-малки като дял, те също натоварват крайния баланс. Ако сделката се финансира чрез ипотечен кредит, банката ще изиска пазарна оценка на жилището, такси за разглеждане на документи и учредяване на самата ипотека. Наличието на брокер или нает адвокат добавя съответните комисиони и хонорари, които могат да достигнат хиляди евро.

Кой плаща сметката накрая

В масовата имотна практика купувачът поема тежестта на местния данък, нотариалната такса и вписването в регистъра. Задълженията за вадене на скици, удостоверения за тежести и изчистване на документацията често остават за сметка на продавача, но законът позволява пълна свобода на договаряне между страните.

Продавачът от своя страна също може да понесе финансова тежест. В зависимост от това кога и как е придобит имотът, той може да дължи 10 процента данък върху реализираната печалба от продажбата, освен ако не попада в тесните законови изключения за освобождаване от облагане. Затова експертите съветват купувачите никога да не разполагат само с чистата сума за продажната цена, а да планират буфер за административната тежест.