Искат задължителна дигитална самоличност за всички потребители

Предложението на коалицията ГЕРБ-СДС за пълна забрана на социалните мрежи за лица под 16 години е само претекст за въвеждането на задължителна дигитална самоличност в България. Паралелно с това Европейският съюз прокарва спорни регулации за следене на личните съобщения, поставяйки началото на края на онлайн анонимността под прикритието на мерки за безопасност на подрастващите.

Троянският кон на дигиталната самоличност

Предложеният у нас законопроект предвижда не само рестрикции за децата, но и строги правила за младежите между 16 и 18 години. Те включват забрана за достъп до мрежите между 23:00 и 06:00 часа, премахване на безкрайното скролване и автоматичното пускане на видеа, както и промени в алгоритмите за показване на позитивно съдържание по модел, вдъхновен от Китай.

Истинската цел обаче се крие в механизма за установяване на възрастта. За да разберат платформите на колко години е даден потребител, всеки гражданин ще трябва да премине през верификация чрез дигитален портфейл. Този процес изисква свързване с правителствени сървъри, които ще пазят следа за всяко влизане, използвано устройство и разглеждано съдържание. Подобен механизъм напълно ликвидира правото на анонимност и превръща потребителите в мишени за контрол, особено на фона на честите изтичания на лични данни от държавните сървъри в България.

Брюксел чете личните ни съобщения

Атаката срещу дигиталната свобода се координира и на европейско ниво чрез така наречения "Чат контрол". Законодателството дава право на полицията да изисква сканиране на личните съобщения на потребителите за незаконни материали.

Чрез процедурни хватки в последната седмица преди лятната ваканция на Европейския парламент, първата версия на закона получи удължаване. Гласуването изискваше мнозинство от абсолютно всички евродепутати (361 гласа) да го отхвърли, което се оказа невъзможно заради отсъстващи политици в края на сезона. През септември се очаква нов опит за прокарване на "Чат контрол 2". Той ще задължи платформите постоянно да следят цялата комуникация на всички потребители, без дори да има конкретни подозрения за престъпление.

Данък върху свободата

Както при ограниченията в редица други държави по света, основният аргумент за масовото следене и въвеждането на дигитални самоличности остава безопасността на децата. Практиката обаче доказва, че когато държавата получи нови лостове за власт, тя никога не ги връща обратно на гражданите.

Класически пример е данъкът върху доходите. Въведен във Великобритания през 1799 година и в Съединените щати през 1861 година като временна мярка за финансиране на войни, той остава завинаги. Днес сме свикнали да смятаме за напълно нормално, че ако извадим 51 евро, около 5 евро автоматично отиват за държавата. Ако обществото допусне същия компромис с тоталния дигитален контрол днес, утре вече ще бъде напълно невъзможно да си върне изгубената свобода в мрежата.