Александър Вучич подаде оставка като президент на Сърбия

Александър Вучич подаде оставка като президент на Сърбия и разпусна парламента, за да оглави листата на Сръбската прогресивна партия и да стане отново министър-председател след изборите на 25 октомври. Рискованият политически ход цели пълно затвърждаване на властта по модел, наблюдаван досега единствено в Русия, се казва в анализ на германския консервативен седмичник „Тагеспост“, цитиран от БГНЕС.

В публикацията със заглавие „Сърбия по пътя към диктатурата“ изданието прогнозира, че след рокадата Вучич вероятно ще изпрати свой приближен в надпреварата за президентския пост — точно както постъпи Владимир Путин с Дмитрий Медведев.

Контрол над държавата и репресии

Още от заемането на премиерския пост през 2014 година и избирането му за държавен глава през 2017 година, Александър Вучич систематично овладява медиите, икономиката и съдебната система чрез управляващата Сръбска прогресивна партия, отбелязва католическият седмичник. Изданието, което има силно влияние в германските консервативни академични среди, посочва, че в страната вече почти не може да се говори свободно за непрозрачните обществени поръчки, присвояването на публични средства и връзките на управляващия клан с организираната престъпност. Тази обстановка принуждава хиляди сръбски граждани да търсят бъдещето си в емиграция.

Напрежението ескалира след избухването на масовите антиправителствени протести миналата година, в които се включиха стотици хиляди души. Според анализа на „Тагеспост“ властите са отговорили безмилостно — демонстранти са били пребивани, учители и университетски професори са загубили работата си, а близките до кабинета медии са обвинили протестиращите студенти в национално предателство.

Замразеният път към Европейския съюз

Европейският съюз също потвърждава липсата на напредък по пътя на Белград към европейската интеграция. Европейският комисар по разширяването Марта Кос обяви, че след вота на 25 октомври Брюксел ще прецени доколко Сърбия има сериозни намерения за членство и дали реално работи за тази цел, или остава само на ниво обещания.

„Нейното разочарование е напълно оправдано. От 2022 година насам сръбското правителство упорито отказва да се присъедини към санкциите на Европейския съюз срещу руското ръководство или да приведе политиката си в съответствие с европейската обща външна политика и политиката за сигурност. И това е напълно съзнателно, тъй като идеята за Русия като голям брат, кръстник и защитник на Балканите има дълга традиция“, пише германският седмичник.

Според авторите на анализа Вучич не е измислил политиката на балансиране между Европа и Русия, а в последно време и Китай, но я е усъвършенствал до крайност.

Сянката на политическото минало

Германското издание припомня и политическата биография на сръбския лидер — бивш генерален секретар на Сръбската радикална партия на осъдения за военни престъпления Воислав Шешел и министър на информацията по времето на Слободан Милошевич. В текста се подчертава, че днес той открито се хвали с привилегированите си отношения с руския президент Владимир Путин и получава от него високи държавни отличия, докато същевременно усвоява значителни средства от предприсъединителните фондове на Брюксел.

Публично изразените симпатии към осъдения за военни престъпления Ратко Младич допълват картината в анализа на „Тагеспост“. Според оценката на седмичника именно фундаменталното разминаване в разбирането за правата и ценностите разделя авторитарния сръбски президент от Европейския съюз и тласка страната към предстоящата политическа рокада на 25 октомври.