Турция иска да патентова дюнера в Европейския съюз

Брюксел обмисля защитен статут за традиционния турски дюнер, докато германската индустрия за 2,3 милиарда евро изразява тревога.

В дипломатическите коридори на Брюксел се разгаря необичаен спор, който има потенциала да промени съдбата на една от най-обичаните улични храни в Европа. Турция официално поиска от Европейската комисия да признае дюнер кебапа като защитен турски специалитет, което предизвика моментална реакция от страна на Германия, където тази храна се е превърнала в индустрия за милиарди.

Според информация от Европейската комисия, ако искането на Анкара бъде одобрено, само ястия, приготвени по строго определени турски рецепти, ще могат да носят названието "дюнер кебап" в рамките на Европейския съюз. Комисията вече е дала срок от шест месеца на двете страни да постигнат компромисно решение.

"Дюнерът принадлежи и на Германия. Всеки трябва да има свободата да решава как да го приготвя и консумира тук," заяви германският министър на земеделието Джем Йоздемир, който сам има турски корени, но защитава правото на Германия да развива собствена версия на популярния сандвич.

Турската страна настоява за точни спецификации – дюнерът трябва да се приготвя само от говеждо, агнешко или пилешко месо, мариновано с йогурт и подправки, и да се сервира традиционно с ориз, домати и люти чушки в питка. В същото време, германската версия на дюнера е претърпяла значителна еволюция – често включва телешко или пуешко месо, разнообразие от зеленчуци, сосове и се сервира предимно в лаваш или хлебче.

Икономически залози и културно наследство

Не е чудно, че германската индустрия за дюнер кебап се противопоставя толкова яростно. Числата говорят сами за себе си – близо 20 000 дюнерджийници в цяла Германия генерират годишен оборот от над 2.3 милиарда евро. Само в Берлин функционират над 1 800 заведения, специализирани в производството на дюнер.

Историческите факти показват, че дюнерът се появява в Германия през 70-те години на миналия век, когато турски имигранти адаптират традиционната рецепта към вкусовите предпочитания на берлинчани. През годините германският вариант се е превърнал в разпознаваем бранд, който е намерил своето място и в други големи градове като Лондон и Ню Йорк.

"Ако бъдем принудени да се придържаме стриктно към турската рецепта, това ще удари сериозно целия ни бизнес модел и ще ограничи иновациите," споделя пред европейски медии представител на Германската асоциация на производителите на дюнер.

Търсене на компромис

Въпреки привидно тривиалния характер на спора, той повдига сериозни въпроси за културната идентичност, икономическите интереси и правото на интерпретация на кулинарното наследство. Брюксел се оказва в деликатна позиция – от една страна трябва да защити автентичността на традиционните храни, а от друга – да не възпрепятства естествената еволюция на кулинарните традиции в мултикултурна Европа.

Ако Турция успее да наложи своята позиция, германските заведения за бързо хранене ще бъдат изправени пред дилема – или да променят рецептите си, за да отговарят на турските стандарти, или да преименуват любимия на милиони европейци сандвич.

Предстоящите шест месеца ще покажат дали дипломацията на масата ще успее да намери решение, което да задоволи както защитниците на традициите, така и поддръжниците на кулинарните иновации.