Номинацията на Андрей Гюров задвижи политическите централи

След като от ДСБ отвориха темата за предстоящия президентски вот, представители на ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ влязоха в задочен дебат за единна номинация и състоянието на държавния бюджет, съобщават от NOVA в ефира си на 21 юни 2026 година. Повод за политическите престрелки станаха информациите за сформиран инициативен комитет, който подготвя издигането на бившия служебен премиер Андрей Гюров за кандидат за държавен глава.

Анализи в търсене на силен десен профил

Бившият финансов министър Владислав Горанов обяви от името на ГЕРБ, че партията все още не е взела окончателно решение за своя фигура в президентската надпревара. В момента в централата се изготвяли подробни анализи, насочени към намирането на най-конкурентната център-дясна номинация. Горанов акцентира, че преди лансирането на конкретни имена е бил нужен общ разговор между всички десни сили, какъвто до момента реално не се е състоял.

„Хубаво още преди анонсите за конкретен кандидат да има разговори между всички, които претендират да са център-дясно в политическия аспект. Такъв не се състоя. Ние все още правим нашите анализи“, коментира представителят на ГЕРБ. Той допълни, че въпреки че партията му никога не е поставяла изборите за държавен глава в центъра на вниманието си, политическата математика е ясна: „Ако имаме една най-ясна център-дясна кандидатура, тя има шансове.“

Изненада и липса на координация в ПП-ДБ

Темата придоби по-любопитен нюанс след изказването на народния представител от „Продължаваме промяната“ Велислав Величков. Той индиректно потвърди липсата на предварителна координация в коалицията относно лансираната идея. Според него е твърде рано да се обсъжда каквато и да е подкрепа от страна на ПП, преди самият Андрей Гюров официално и лично да заяви своите намерения.

„Има споразумение между „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“ за издигане на единен кандидат, но и там не знаят в момента за инициативен комитет на господин Гюров. Дали господин Гюров ще бъде кандидат, трябва най-напред той да каже“, посоче Величков, демонстрирайки очевидното разминаване в ходовете на досегашните партньори.

Спорове за дефицита в еврозоната

Политическият дебат бързо се прехвърли от президентството към фискалната стабилност на страната, която вече функционира в рамките на еврозоната. Владислав Горанов изрази сериозен скептицизъм относно това дали заложената цел за бюджетен дефицит от 3% е реално постижима при настоящото управление.

„Не съм изненадан, защото от няколко дни анонсите и на премиера, и на финансовия министър са, че 3% са им цел, но сякаш изглежда непостижимо“, коментира ексминистърът, като категорично отхвърли твърденията, че затягането на коланите би навредило на икономическия растеж.

От своя страна Велислав Величков контрира песимистичните фискални сценарии и заяви, че държавната хазна далеч не е празна. Той напомни, че на управляващите ще се наложи да изготвят и втори бюджет до края на годината, и призова колегите си да не създават изкуствени пречки и напрежение пред финансовата система на страната.