Галина Захарова стана първата жена в българската история, избрана за председател на Върховния касационен съд (ВКС)

 Досега тя заемаше поста на зам.-председател и ръководител на Наказателната колегия на съда, припомня Свободна Европа

Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) единодушно я избра в петък с явно гласуване. След оставките на Красимир Шекерджиев и Боряна Димитрова от съдебния съвет миналото лято, Захарова се нуждаеше от поне 16 гласа. Тя обаче получи общо 20, като двама от членовете на съвета отсъстваха и на участваха в гласуването.

Захарова беше номинирана единодушно през октомври от своите колеги във ВКС. Избирайки я, съдебните кадровици демонстрираха готовност да се съобразят с принципа за съдийско самоуправление, който позволява на съдиите сами да предлагат кандидати за свои председатели.

Галина Захарова беше подкрепена още преди гласуването от голяма част от членовете на съвета, сред които бяха Цветинка Пашкунова, Даниела Марчева, главният прокурор Иван Гешев, председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков, Олга Керелска, Атанаска Дишева, Калина Чапкънова, Гергана Мутафова, настоящият председател на ВКС Лозан Панов и други.

Новата председателка на ВКС ще наследи на поста именно Панов, чийто 7-годишен мандат изтича в началото на февруари тази година. Той недвусмислено се обяви в нейна подкрепа и призова колегите си в съвета да се съобразят с волята на върховните съдии още преди заседанието в петък.

"Съдиите от ВКС бяха абсолютно категорични в своето решение. Пленумът на ВКС, който се състои от всички магистрати, взе единодушно решение за издигане кандидатурата на Галина Захарова и единодушно я подкрепи", коментира Панов пред медиите в петък сутринта.

Мнение в тази посока изрази и правосъдната министърка Надежда Йорданова, според която съдийското самоуправление е една от основните гаранции за независимостта на съда. По думите ѝ "след като съдия Захарова е подкрепена категорично от съдиите, това е много положителен знак, който показва колко е важно съдийското самоуправление".

Захарова също е отявлен привърженик на принципа за съдийското самоуправление, който беше застъпен в Закона за съдебната власт (ЗСВ) през 2016 г. Именно той даде възможност на съдиите от Върховния касационен съд за пръв път да предложат на ВСС свой кандидат за председател на съда.

Концепцията ѝ като бъдещ председател на ВКС включва съдиите от трите колегии на съда сами да обсъждат, предлагат и гласуват номинации за техни ръководители. По същия начин тя планира да бъдат назначени и нейните заместници.

По време на изслушването си пред съдебните кадровици в петък Захарова се самоопредели като "професионалният кандидат" и декларира, че "ВКС е призван да отстоява на най-високо ниво ценностите на правовата държава".

"Независимостта е състояние на духа", добави тя с уточнението, че независимостта на съда се гради върху неговата компетентност.

По думите ѝ "противоречивата съдебна практика е сериозен проблем и на базата на независимостта на съдебната власт, така се създава впечатлението, че законът се прилага по един начин спрямо едни и по друг спрямо други".

Галина Захарова изрази тревога пред Пленума на ВСС от обстоятелството, че "непрекъснато, ние, като българска държава, получаваме упреци за неправилно прилагане на законодателството и осъществяване на правораздаването". И добави, че за да бъдат анализирани пропуските и забележките, отправяни с решения на Европейския съд по правата на човека и Съда на Европейския съюз, е необходимо време и човешки ресурс.

Първи към Захарова зададе въпрос главният прокурор Иван Гешев, който се поинтересува какво е нейното мнение за мястото на държавното обвинение. В отговор тя заяви, че както прокуратурата, така и следствието трябва да останат в рамките на съдебната власт. Сред останалите теми, които бяха обсъдени във ВСС, бяха организацията на работа във ВКС, командироването на съдии, съдебната карта и електронното правосъдие.

През октомври Пленумът на ВКС единодушно издигна номинацията Захарова с 83 гласа "за" от общо 83 присъстващи на заседанието върховни съдии. Самата тя беше 84-ият участник в общото събрание, но не участва в гласуването. Впоследствие Пленумът на ВСС единодушно прие предложението и официално издигна номинацията в конкурса за следващ председател на най-висшата съдебна инстанция.

В рамките на крайния срок нито членовете на съвета, нито служебният правосъден министър Янаки Стоилов издигнаха друг претендент за поста. Междувременно подкрепата си за кандидатурата на Захарова категорично заявиха Съюзът на съдиите в България и Висшият адвокатски съвет.

С избора на Захарова начело на ВКС настоящият състав на съдебния съвет преведе третия си конкурс за избор на титуляр на трите най-висши позиции в съдебната система.

През 2017 г. този ВСС избра с 20 гласа "за" срещу 4 "против" за председател на Върховния административен съд Георги Чолаков, който преди това също беше номиниран от Пленума на съда. Именно това обстоятелство беше сред основните аргументи на мнозинството да предпочете кандидатурата му пред тази на тогавашната му конкурентка Соня Янкулова.

През 2019 г. съветът избра Иван Гешев за главен прокурор също с 20 гласа "за" срещу 4 "против". Тази процедура, подобно на тази за председател на ВКС, също протече при наличието на само един кандидат за поста. Гешев беше номиниран за ръководител на държавното обвинение единодушно от Прокурорската колегия на ВСС.