Синдикати и работодатели поставиха остри условия за общественото осигуряване

Въпреки че проектобюджетът за 2026 година не включва собствените политики на кабинета, той поставя началото на нормализацията и стабилизирането на публичните финанси, съобщават от БТА. Това стана ясно по време на днешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество в София, където работодатели и синдикати обсъдиха разчетите на държавата и държавното обществено осигуряване (ДОО) на фона на протести от страна на държавните служители.

Стабилизиране без шокови решения

Вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев откри заседанието с думите: "Този бюджет не включва наши политики, но при подготовката му започваме да прилагаме принципите, за които получихме доверието на избирателите – реализъм, честност, отчетност, отговорност, нормализация, балансиран подход, съхраняване на права и доходи".

Той подчерта, че липсата на резки ходове в момента е основата за бъдещи промени. "Умелото стабилизиране на публичните финанси без шокови решения е необходимо условие за прехода към бюджета за 2027 година, в който ще бъдат включени нашите политики", допълни финансовият министър.

По отношение на напрежението и протестите пред Министерския съвет заради намеренията държавните служители сами да плащат осигуровките си, Донев заяви: "Чуваме всяко становище и внимателно разглеждаме всяко предложение", като обеща темата тепърва да бъде дискутирана в рамките на тристранния диалог.

Повече приходи и ръст на пенсиите

В приходната част на бюджета на ДОО се предвижда увеличение със 742 милиона евро. Според управителя на Националния осигурителен институт (НОИ) Весела Караиванова, този ръст се дължи на вдигането на минималната работна заплата от 1 януари 2026 година и на максималния осигурителен доход на 2300 евро, предвидено за 1 август.

Най-голямото перо остават пенсиите. За тяхното осъвременяване от 1 юли 2026 година са заложени допълнителни 513 милиона евро. Ресорният заместник-министър на труда и социалната политика Надя Клисурска съобщи, че очакваната средна пенсия през настоящата година ще достигне 543 евро и увери, че се гарантират средствата за всички болнични, обезщетения за майчинство и безработица.

Резерви от работодатели и синдикати

Бизнесът изрази сериозни критики към заложените параметри. Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) се въздържа от подкрепа, като основният мотив е непрекъснатият ръст на разходите за пенсии. "Въздържаме се от подкрепа", каза Румен Радев, допълвайки, че минималните осигурителни доходи са архаичен инструмент. Българската стопанска камара (БСК) също подкрепи условно, като Мария Минчева отбеляза: "Даваме си сметка, че при намаляващ брой хора, които ги плащат, колкото и да ги увеличаваме, те винаги ще бъдат недостатъчни".

От страна на синдикатите проектът среща условна подкрепа. Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) одобрява приходните параметри, включително ръста на максималния осигурителен доход. Президентът на Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа“ Димитър Манолов обаче постави твърдо условие – да се гарантира запазването и ръстът на нетния доход на работещите в държавната администрация, ако се премине към поетапно заплащане на личните им осигуровки.