Александър Стуб посочи три причини за трансформацията на алианса

Един нов алианс НАТО се ражда днес в Хага, обяви президентът на Финландия Александър Стуб преди започването на втория, заключителен ден от срещата на върха на Организацията на Северноатлантическия договор. Изявлението бе направено точно в момента, когато световните лидери се подготвяха да приемат историческа декларация за увеличаване на военните разходи до 5% от брутния вътрешен продукт.

"Има три причини да отбележа, че днес се ражда едно ново НАТО - ние преоткрихме корените на съюзничеството; споразумяхме се да достигнем основни военни разходи в размер на 3,5 процента от брутния вътрешен продукт; продължаваме да подкрепяме Украйна", заяви Стуб пред медиите в Хага.

Финландският лидер подчерта, че новото НАТО представлява по-балансиран алианс, в който европейските страни поемат по-голяма отговорност за собствената си сигурност. Позицията му намери подкрепа и в изявленията на министърката на външните работи на Финландия Елина Валтонен, която също се спря да говори пред представителите на медиите.

Норвежкият призив за екипна работа

Подобни настроения сподели и норвежкият министър-председател Юнас Гар Стьоре, който подчерта необходимостта от координирани действия в рамките на алианса. Според скандинавския лидер, НАТО трябва да наблегне на инвестициите в отбранителната промишленост и да подчини действията си на екипната работа.

"Свързваме точките. Длъжни сме да работим в екип - като отбор. Всички подкрепяме проекта за обща декларация. Трябва да преведем инвестицията на езика на военните способности, да използваме правилните възможности", каза Стьоре.

Норвежкият премиер добави, че предвидените за съпътстващи проекти 1,5% от БВП придават "ново измерение" на политиката на страните членки на НАТО. Тези средства ще бъдат насочени към киберсигурност, инфраструктура и други области, свързани с националната сигурност.

Историческо решение за военните разходи

Заседанието в Хага се очаква да приключи с приемането на амбициозната цел от 5% от БВП за отбранителни разходи до 2035 година. От тях 3,5% ще бъдат за основни военни способности, а останалите 1,5% - за свързани със сигурността инвестиции.

Решението идва на фона на засилената руска заплаха и американските искания европейските съюзници да поемат по-голяма част от тежестта за колективната отбрана. България, заедно с останалите 31 страни членки, вече е потвърдила подкрепата си за новата цел.