Властта започва масови проверки за неправомерно изплатени аванси

Министерството на финансите публикува пълната информационна база за над 7000 обществени поръчки в държавата, чиято обща стойност надхвърля 30 милиарда евро. Безпрецедентното отваряне на данните има за цел да освети публичните разходи и да позволи спирането на проблемни договори. Това обяви служебният министър на финансите Георги Клисурски по време на официален брифинг, цитиран от "БГНЕС".

"Вече установихме нередности по някои поръчки, но днес публикуваме всички, за да може граждани и анализатори да се запознаят с тях и да ги обследват", заяви финансовият министър.

Базата данни съдържа не само крайните стойности на договорите, но и детайлна информация за вече извършените разплащания и преведените аванси към изпълнителите. До момента по 6000 от процедурите има официално сключени договори, докато останалите около 1000 все още са в ход и подлежат на обстоен преглед.

Огромни аванси без покритие

Осветлените данни показват тревожна тенденция при предварителните плащания. Според изнесената информация, над 4,4 милиарда евро от общия обем са изплатени под формата на аванси. Най-голяма концентрация на подобни разплащания е регистрирана в Министерството на отбраната и в Агенция "Пътна инфраструктура".

Само в системата на АПИ преведените аванси надхвърлят 1 милиард евро. Анализът на ведомството показва, че съществуват договори с изключително висок процент на предварително финансиране, което създава предпоставки за ограничаване на раздутите държавни разходи. Около 820 от анализираните процедури са на стойност над 1,2 милиона евро.

"Където не е изрядна документацията, поръчките ще бъдат прекъсвани", категоричен бе Георги Клисурски.

Еврото и ценовите шокове

Паралелно с вътрешния финансов одит, държавата следи отблизо и макроикономическите процеси, свързани с интеграцията в еврозоната. Повод за коментар стана публикуваният днес доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ), който анализира прехода на България към единната европейска валута и ефекта върху потребителските цени.

Според документа, който потвърждава предварителните очаквания на институциите, самото въвеждане на еврото генерира минимален и по-скоро психологически ефект върху инфлацията, фокусиран основно в сектора на услугите. Ползите от валутната интеграция категорично надвишават този ограничен ценови натиск.

Външните геополитически фактори обаче остават сериозен риск за икономиката. Развитието на цените на горивата у нас ще зависи пряко от това дали крехкото примирие между САЩ и Иран ще се запази. Към момента пазарите регистрират кратки периоди с цени под 100 долара за барел. Според финансовото министерство, ако тази тенденция се задържи трайно, през идните месеци се очаква понижаване на цените по бензиностанциите. Идеята за налагане на таван на цените бе отхвърлена като рискова, тъй като подобна мярка би довела до дефицит и износ на горива от страната, но правителството не изключва въвеждането на таван на търговските надценки при доказани спекулации.

Бюджетният дефицит и изборите

Усвояването на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) остава критично перо в държавния бюджет. До края на 2025 година страната ни е реализирала едва 11% от заложените инвестиции, което означава, че през настоящата 2026 година трябва да бъдат извършени останалите 89%. Това създава огромен натиск върху държавната хазна, но очакваните следващи траншове от Брюксел би трябвало да балансират системата, като целта е запазване на дефицита в рамките на приемливите 3%.

Що се отнася до предстоящия вот, план-сметката за изборите възлиза на около 66 милиона евро. Въвеждането на специализирани паравани за гласуване е оскъпило процеса с допълнителни 400 хиляди евро, като окончателната сума ще стане ясна едва след като общините и секционните комисии отчетат всички направени разходи.