Британският генерален щаб предупреди обществото за опасност от пряк военен сблъсък

Над 1 500 военнослужещи от Великобритания, Франция, Германия и Полша започват през ноември съвместни учения на полска територия, за да отработят разполагане на сили в Украйна при евентуално прекратяване на огъня с Русия, съобщават от БГНЕС, позовавайки се на британския вестник The Times. Маневрите са първите по рода си от началото на конфликта и имат за цел да подготвят европейските армии за следвоенна ситуация, в която присъствието на западни контингенти на украинска земя ще действа като възпиращ фактор срещу нова военна агресия.

Сценарият на ученията в Полша

Военните подразделения ще тренират координирано придвижване на жива сила и мащабна логистична подкрепа, включително доставки на храна и гориво, като част от многонационална мироопазваща операция. Според източник от Министерството на отбраната на Обединеното кралство, цитиран от The Times, войските ще разиграят конкретен сценарий, при който съюзническите сили се разполагат съвместно в определен географски район, без да се разкриват допълнителни оперативни детайли за локацията.

Първоначалното потвърждение за предстоящите маневри дойде от британския министър на отбраната Уес Стрийтинг по време на официалната му визита във Вашингтон и срещата му с американския министър на отбраната Пийт Хегсет.

„Следващия месец хиляди военнослужещи ще вземат участие в мащабно учение в Полша, за да сме сигурни, че сме готови да подкрепим военното обучение и следвоенното възстановяване, от които Украйна ще се нуждае“, заяви Уес Стрийтинг, цитиран от британското издание The Independent. Той допълни, че Великобритания планира дългосрочния мир чрез водещата си роля в неформалния формат „Коалиция на желаещите“. Висш полски държавен служител от своя страна коментира пред репортери, че тренировъчната операция ще демонстрира единството на водещите европейски държави пред заплахата от Москва и нуждата от непрекъсната подкрепа за Киев.

Предупреждението на британския генерален щаб

Подготовката на терен съвпада с необичайно остър тон от страна на висшето военно командване в Лондон. Началникът на Генералния щаб на британската армия генерал Роли Уокър се обърна към 700 войници в гарнизона Катърик в Северна Англия с предупреждението, че страната навлиза в изключително опасен период. Според генерала Великобритания трябва незабавно да се раздели с илюзията, че никога повече няма да се наложи да обмисля пряк въоръжен конфликт.

Генерал Роли Уокър подчерта, че британските политически лидери са длъжни да проведат откровен разговор с обществото и открито да обяснят на гражданите какво се случва в света, къде се намират реалните заплахи и за какви жертви в името на отбраната трябва да се подготви държавата.

По отношение на правилата за действие на бъдещия контингент бившият командир на ракетните войски и артилерията на полските въоръжени сили генерал Ярослав Крашевски коментира, че мироопазващите части трябва да влязат в Украйна въпреки протестите на Кремъл. По думите на военния експерт европейските сили трябва да бъдат разположени по начин, който им гарантира пълна свобода на маневриране и бързо вземане на оперативни решения, тъй като Москва неминуемо ще заплаши да превърне подобни миротворци в легитимна военна цел.

Ролята на „Коалицията на желаещите“ и мястото на Балканите

Полският министър-председател Доналд Туск определи участието на Великобритания и Франция в ноемврийските учения като решаващо за сигурността на целия регион. Според него Варшава очаква от „Коалицията на желаещите“ да осигури реални гаранции за сигурност не само за Украйна, но и за останалите държави в Централна и Източна Европа.

Самата „Коалиция на желаещите“ функционира като междуправителствен европейски механизъм извън формалните процедури на Европейския съюз, за да се избягва блокиране на решения чрез право на вето. Докато в широкия политически формат на инициативата участват близо 40 държави, реалното военно планиране за логистика, отбранителни депа и възстановяване на украинската армия се движи от ядро от девет страни — Великобритания, Франция, Германия, Полша, Нидерландия, Дания, Швеция, Финландия и северната българска съседка Румъния.

България остава извън тези военни координационни процеси, след като в средата на юли българският премиер Румен Радев официално оттегли страната от участие в консултациите на формата.

„Решението България да не участва в „Коалицията на желаещите“ за Украйна е принос към мира“, заяви тогава министър-председателят Румен Радев по време на правителствено заседание в София, аргументирайки се, че европейските усилия трябва да се насочат към дипломатически преговори. Отказът на кабинета предизвика остри реакции сред парламентарната опозиция у нас, откъдето критикуваха правителството, че изолира страната от вземането на ключови решения за новата архитектура на сигурност в Източна Европа и Черноморския регион.