Експерти: Отхвърлянето на американското предложение крие рискове от по-големи загуби

Мирният план за Украйна, разработен от екипа на американския президент Доналд Тръмп, поставя Киев и европейските столици пред сложен избор – да приемат компромисно решение или да рискуват още по-тежко поражение, анализира Анатол Ливен от Quincy Institute.

Основната част от предложението не съдържа изненади. То се базира на разбирането, че украинската армия няма реални шансове в близко бъдеще да си върне окупираните територии. Американският сенатор Дж. Д. Ванс вече обяви публично, че планът предвижда „замразяване на териториалните линии... близо до днешното им положение" – позиция, която повечето военни експерти определят като реалистична оценка на ситуацията на бойното поле.

От своя страна, руският президент Владимир Путин изглежда готов да приеме подобно решение, без да настоява Украйна да се оттегли от всички територии, върху които Москва претендира. Това се възприема като прагматичен подход от Кремъл, тъй като евентуално настъпление би било продължително и с много жертви, а завоюваните земи биха били напълно опустошени.

Признаването на Крим – най-спорната точка

„Планът на Тръмп съдържа една голяма изненада: предложението за признаване на руския суверенитет над Крим," посочва Ливен в своя анализ. Това представлява значителна отстъпка към Москва, въпреки че не касае останалите анексирани региони.

Говорителката на Белия дом Каролин Ливит уточни, че предложението за признаване на Крим се отнася само за позицията на САЩ и не изисква Украйна да направи същата стъпка – нещо, което изглежда политически невъзможно за правителството в Киев.

Реалистични ли са целите на Украйна?

Украинското членство в НАТО изглежда все по-малко вероятно, тъй като нито САЩ, нито водещите европейски държави показват готовност да поемат твърд ангажимент за военна защита на страната. Дори президентът Зеленски е признавал в минали изявления, че най-реалистичният път може да бъде неутрален статут с международни гаранции за сигурност.

Европа без достатъчно военни ресурси за самостоятелна намеса

Идеите за изпращане на европейски „стабилизиращи сили" в Украйна се сблъскват със сериозни практически ограничения. Бившият началник на британската армия, генерал лорд Данат, признава откровено: „До 40 000 британски войници ще трябва да бъдат определени за такава сила и просто не разполагаме с този брой."

Подобни ограничения съществуват и за другите европейски членки на НАТО, включително Полша, където политическата воля за пряко военно участие също не е категорична.

Цената на отказа

Ако САЩ прекратят военната помощ за Киев, способността на Украйна да удържи дори сегашните си позиции ще бъде сериозно застрашена. В този случай Европа ще трябва да избира между две неприятни алтернативи – да приеме дипломатическо поражение или да рискува пряка военна конфронтация с Русия.

„Планът на Тръмп ще остави 80% от Украйна независима и свободна да се стреми към членство в ЕС – исторически това би било голяма, макар и непълна победа за Киев. Отхвърлянето му може да доведе до още по-голямо поражение," заключава Ливен.

Въпреки че конкретните детайли на плана все още не са официално обявени, повечето анализатори са единодушни – стратегията „да, но" изглежда единственият възможен подход за Украйна и нейните европейски съюзници, който би запазил западната подкрепа и би предотвратил по-сериозни рискове за сигурността на континента.