Планът гарантира военната сигурност при оттегляне на Вашингтон

Европейските държави ускоряват разработването на паралелна отбранителна структура, неформално наричана "Европейско НАТО", която да поеме контрола върху сигурността на континента в случай на рязко оттегляне на Съединените американски щати. Инициативата, разкрита днес от авторитетното американско издание "Уолстрийт джърнъл", бележи исторически обрат за Стария континент, след като Германия загърби дългогодишната си съпротива и подкрепи идеята за стратегическа военна автономия.

Целта на високопоставените чиновници и военни стратези не е да създадат конкурент на настоящия алианс, а да изградят "коалиция на желаещите", която постепенно да абсорбира ключови командни, логистични и разузнавателни функции. Европа се опитва да запази възпиращия ефект спрямо Русия и оперативната непрекъснатост дори при сценарий, в който американският президент изтегли войските си или откаже да задейства клаузата за колективна отбрана.

Кризата с Гренландия като катализатор

Докато дискусиите за европейски суверенитет тлеят от години, процесът придоби безпрецедентна скорост през януари тази година. Ескалацията настъпи, след като Доналд Тръмп заплаши с налагане на 25-процентни мита за европейски стоки и не изключи използването на военна сила, ако Дания откаже да отстъпи Гренландия на САЩ. Въпреки че напрежението беше временно туширано след разговори на Световния икономически форум в Давос, пукнатините в доверието се оказаха необратими.

Доналд Тръмп: "Всичко започна с Гренландия. Искаме я, те не искат да я дадат и аз казах: ‘Добре, довиждане’."

Кризата се задълбочи допълнително след отказа на Европа да подкрепи безусловно американската кампания срещу Иран, което провокира Доналд Тръмп да нарече европейските съюзници "страхливци". Американският президент стигна дотам да определи НАТО като хартиен тигър пред очите на Москва.

Доналд Тръмп: "Путин също го знае."

Тези изявления предизвикаха светкавична реакция в Източна Европа. Вицепремиерът на Полша използва социалните мрежи, за да покаже, че Варшава следи внимателно промяната в тона на Вашингтон.

Радослав Шикорски: "Отбелязано."

Завоят на Берлин към самостоятелност

Ключовият фактор, който прави "Европейското НАТО" възможно, е политическият обрат в Берлин. Десетилетия наред Германия отхвърляше призивите на Франция за по-голяма независимост, предпочитайки САЩ да останат едноличен гарант за сигурността. Тази доктрина рухна по време на управлението на канцлера Фридрих Мерц. Още на форума в Давос през януари Мерц заяви категорично, че Европа трябва да намали уязвимите си зависимости и да стане способна да се защитава сама.

Този нов курс даде зелена светлина на държави като Великобритания, Франция, Полша и скандинавските страни да започнат практически дискусии. На дневен ред вече е разпределението на отговорностите за противовъздушната отбрана, логистиката и осигуряването на сухопътни коридори за подкрепления към Прибалтика. Финландия, която запази задължителната военна служба, дава пример за гражданска готовност.

Александър Стуб: "По отношение на гражданското образование, националната идентичност и единството трудно може да се намери нещо по-добро от задължителната военна служба. Основното послание към нашите американски приятели е, че след всички тези десетилетия е време Европа да поеме по-голяма отговорност за собствената си сигурност. Най-важното е процесът да бъде управляван и контролиран, а не САЩ просто рязко да се изтеглят."

Този преход се посреща с одобрение и от ръководството на самия алианс, което се опитва да балансира между Брюксел и Вашингтон.

Марк Рюте: "Алиансът ще бъде по-европейски воден."

Ядреният чадър остава най-голямото предизвикателство

Въпреки политическата воля, Европа е изправена пред колосални технологични и военни дефицити. Американската логистика, разузнавателните сателити и системите за ранно предупреждение са на практика незаменими в краткосрочен план. За да компенсират изоставането, европейските столици планират съвместни проекти за противолодъчна отбрана, хиперзвукови оръжия и военно дозареждане във въздуха.

Най-чувствителният въпрос обаче остава ядреното възпиране. Без американския "ядрен чадър", континентът остава уязвим. Заради това лидерите на Германия и Франция вече обсъждат най-крайната стъпка – дали френският ядрен арсенал може да бъде доктринално разширен, за да покрива и защитава останалите държави в съюза. Преходът е започнал, но времето, с което Европа разполага, за да изгради щита си, остава неизвестно.