Според експерти сумата за едно домакинство трябва да бъде между 200 и 500 евро

Европейската централна банка е препоръчала на гражданите на Европейския съюз да държат в себе си и в домовете си определено количество пари в брой, които да осигурят покриване на спешни нужди в случай на срив на електронните разплащания или банкоматната система. Това стана ясно от участието на икономистите Румен Гълъбинов и Димитър Събев в предаването „Твоят ден“ по NOVA NEWS.

Според Димитър Събев, сумата, която всеки възрастен в Европейския съюз трябва да има под ръка, е около 70 евро, а за всяко дете – 30 евро. „Тези средства би трябвало да са достатъчни за три дни – за храна и транспорт при неотложни обстоятелства“, коментира икономистът.

Румен Гълъбинов допълни, че сумата за едно домакинство трябва да бъде между 200 и 500 евро. Той подчерта, че подобна готовност е разумна мярка, особено в контекста на потенциални сривове в банковата система, неработещи банкомати след празници или проблеми с платежната инфраструктура.

В предаването бе коментиран и Индексът за икономическа свобода, изготвян ежегодно от канадския институт „Фрейзър“. По думите на Гълъбинов, България традиционно заема места около 56-о и 57-о, което я поставя в т.нар. „златна среда“ на световната класация.

Събев отбеляза, че макар мястото на страната ни да не изглежда впечатляващо, то не е за подценяване. Той даде примери с влиянието на държавните регулации върху индекса – колкото по-строги са те, толкова по-ниска е икономическата свобода. В същото време подчерта, че в страни с високо ниво на благосъстояние, като скандинавските, има значителни регулации.

Темата за данъчната политика също бе засегната. Димитър Събев заяви, че увеличаването на данъците е необходимо, за да не се оставят бъдещите поколения да изплащат днешните дългове. От своя страна, Румен Гълъбинов изрази мнение, че България трябва да продължи да поддържа бюджетен дефицит до 3 процента и да се въздържа от прекомерно поемане на нов дълг. Вместо това, според него, усилията трябва да бъдат насочени към по-добра събираемост на данъците и структурни реформи.

Гълъбинов подчерта и разликите в ДДС ставките в еврозоната, посочвайки, че в много от страните данък добавена стойност върху храните и лекарствата е наполовина по-нисък от общата ставка. Събев обясни, че в България това не се прилага, тъй като страната разчита на плосък данъчен модел.